
В неделя, 27 септември село Мадара проведе референдум за отделяне от община Шумен и присъединяване към община Каспичан. Това беше един от онези местни референдуми, предизвикани от неодобрение на политиката на общинския център по отношение на населеното място, от липса на инвестиции и добри публични услуги.
Мадара е важна културно-историческа дестинация, но в селото не постъпват достатъчно пари, за да може то да бъде благоустроено и да стане привлекателно място за туризъм, според инициаторите на референдума. Като част от община Шумен, то не може самостоятелно да кандидатства по проекти – национални или европейски, трябва да разчита на парите, отделени му от Шумен.
Още от избирането си през 2019 г. кметът на Мадара Неделчо Неделчев се опитва с всички законови средства да подобри ситуацията и да осигури автономен бюджет за селото. Такава законова възможност е налична, но тя не се прилага в община Шумен, докато в Каспичан явно е налице по-голяма самостоятелност в управлението на малките населени места, въпреки че общината съвсем не е от богатите. Една от идеите на обединението с Каспичан беше и в създаването на мащабен туристически продукт между дестинациите Плиска и Тракийския конник, изсечен в скалите над Мадара в най-стари времена.
След неуважено общо събрание на населението и подписка за местен референдум г-н Неделчев, кмет и председател на инициативния комитет, поведе дълга административна и съдебна битка за правото на хората от Мадара да решат на референдум дали да не променят административната си принадлежност към нов общински център, за да осигурят по-добро самоуправление.
Референдумът вчера обаче реши друго – от общо 381 гласували (42,04%) 286 жители на селото (75,06%) са за оставане в община Шумен, а 93 избиратели (24,4%) – за присъединяване към Каспичан.
Това е интересен обрат в настроенията на жителите на Мадара, като се има предвид че 274 души подкрепиха преди време подписката за референдум за напускане на община Шумен.
Дали референдумът е бил достатъчно свободен и честен, при положение, че в двете секционни избирателни комисии бяха включени хора от Шумен без избирателни права за референдума в Мадара – нещо, което Неделчев обжалва, но без успех. Освен това заради лошото законодателство, довело до разминаване в сроковете, се оказа че няма как да се регистрира инициативният комитет за информационна кампания преди референдума.
Неубедителна, макар и законово валидна, беше и избирателната активност от 42%. Обичайно в малки населени места, като Мадара (около 900 избиратели) и важен въпрос, поставен на референдум, активността надхвърля значително 50%.
Интересно ще е да се видят коментарите и заключенията на двамата наблюдатели, регистрирани за референдума в Мадара.
Фактът е, че засега село Мадара остава в община Шумен.
Даниела Божинова