КЪМ ЧЕСТНИ И СВОБОДНИ РЕФЕРЕНДУМИ В БЪЛГАРИЯ
Стартира проект за подобряване на законодателната среда за референдуми, подкрепен от Българо-швейцарската програма за сътрудничество. Проектът се осъществява от Българско сдружение за насърчаване на гражданската инициатива и неговия швейцарски партньор – Център за пряка демокрация към Цюрихския университет. Целта е да се оценят условията за пряка демокрация в България и да се разработи Зелена книга за промени в законодателството.
„В навечерието на поредните политически избори може би изглежда иррелевантно да се говори за референдуми. Така е обаче само на пръв поглед. Без свободни и честни референдуми, чрез които суверенът да може да изрази волята си за реформиране на избирателната система (а защо не и за реформиране на цялостното конституционно устройство на държавата), няма шанс изборите да произведат нещо различно от все същото партийно-олигархично статукво“, смята Даниела Божинова, ръководител на проекта.
Прякото вземане на решение от гражданите в България, макар ясно декларирано в чл. 1 на Конституцията, се оказва блокирано на практика от един рестриктивен и неработещ закон
Две са фрапиращите бариери на Закон за прякото участие:
1. Висок праг за иницииране на национален референдум чрез подписка – 500 хил. валидни подписа – такива прагове могат да преодолеят големи, добре организирани и финансирани структури, но не и автентични граждански групи
2. Абсурдно изискване за кворум-участие на референдумите, равен на избирателната активност при съответните предходни избори ( местни или парламентарни ) – то насърчава бойкота, награждава пасивните и наказва активните граждани, нарушава принципа на равното избирателно право и др.
Освен това са налице и други сериозни проблеми и законодателни празноти: липса на изисквания за отчетност и прозрачност при финансирането на инициативни комитети, за информираност на избирателите, липса на ясни критерии за преценка валидността на подписите при подписките. На практика ГД ГРАО има огромна дискреция за преценка на валидността на подписите, която оставя основателни съмнения за липса на обективност и лесна податливост на политически натиск. Изискванията за предоставяне на огромен обем лични данни в подписките също представляват проблем.
„Изглежда, че вместо да създава възможности за участие на гражданите в управлението, Законът за прякото участие в България обратно – създава трудности пред прякото вземане на решения“, отбелязва д-р Магдалена Форовиц, старши експерт на изследователския център за пряка демокрация към Цюрихския университет въз основа на опита си на международен наблюдател на Националния референдум 2013 и на най-пресните си впечатления от местните инициативи за свикване на референдум, като тази в община Радомир.
Българо-швейцарският екип от експерти и активисти се е заел със събиране и обобщаване на информация за проведени местни референдуми. Днес, 3 септември, от 10.30 ч. В София той провежда среща с организатори и инициатори на местни референдуми, които да споделят своите истории и съответно идеи за решаване на проблемите. На базата на проучването проектът ще предложи решения. „Не е задължително да прилагате швейцарския модел, но определено Швейцария може да бъде извор за вдъхновение и да мотивира действия за реално овластяване на гражданите“, посочва Магдалена Форовиц.