Депутати предложиха да отпадне правомощието на Министъра на финансите (чл.20, ал.2 от ЗДОИ) да определя нормативите за разходите, които се заплащат за предоставяне на достъп до обществена информация. Промяната засяга достъпа до основно човешко право, но е представена под формата на преходни и заключителни разпоредби в проект за изменение на съвсем различен закон – Закона за акцизите и акцизните складове. Тя има голям шанс да бъде приета в условията намалено обществено внимание и възможности за протест при съществуващото извънредно положение.
За радост бдителната неправителствената Програма „Достъп до информация” алармира за тази промяна и че ако тя бъде приета, може да отвори вратите за произволно определяне на таксите и значителното им оскъпяване, което би влошило достъпа до информация.

„Да бъдат оставени съществуващите над 550 органи на изпълнителната власт, включително 265 общини, 3000 кметства, няколко стотин съдилища и прокуратури, множество училища, болници и други публично-правни субекти сами да определят, всяка за себе си, колко й струва копирането на лист хартия, например, е потенциален източник на многообразие от практики, което едва ли ще е от полза за гражданите”, посочи екипът на ПДИ в свое становище, изпратено до парламента. В него се припомня, че атакуваното  правомощие на министъра на финансите да определя нормативи е абсолютно необходимо за дисциплиниране на публичната администрация. То внася единен подход, чиято крайна цел е таксите да не надхвърлят материалните разходи по предоставянето на информация и по този начин да станат забранителни за упражняването на това основно човешко право.
Становището на ПДИ беше официално подкрепено от 180 български граждански организации. То може да бъде прочетено тук.

БСНГИ

Карикатура Financial Express