Нова Каледония определи дата за референдум за независимост през настоящата година – 4 ноември. Далечният архипелаг, намиращ се източно от Австралия, е открит от капитан Кук през 1774 г, но става френска територия в средата на 19 век. Понастоящем Нова Каледония има право на двама депутата, които да я представляват в парламента на Франция. Архипелагът притежава четвъртите по размер залежи на никел в света.

Евентуалното придобиване на независимост е предвидено още преди 20 години от споразумението за автономия между архипелага и френското правителство. По повод на предстоящия референдум президентът Макрон е изразил надежда, че все пак Нова Каледония ще реши да остане в рамките на Франция „в интерес на нейното развитие“.

Ако мнозинството от жителите на Нова Каледония, общо 275 хил., гласуват за независимост, тя ще стане втората територия, която се отделя от Франция след Вануату през 1980 г.

Подобно е положението с Фарьорските острови, които са част от Дания, но от средата на 20 век се сдобиват със значителна автономия, позволила им да не се интегрират в ЕС и да сключат споразумения за свободна търговия. Фарьор има стандарт на живот, равен на този в Исландия и се радва на високи доходи от риболова в полярните води. Напоследък се оформя и като престижна туристическа дестинация за западноевропейците. Със самочувствие на богата земя и с недоволство, че интересите им не се защитават добре от датското правителство, намиращо се на 1500 км разстояние, Фарьорските острови определиха дата за референдум на 25 април т.г. Допитването ще е за нова конституция, която най-вероятно ще отвори път към независимост на архипелага.
Инициатива БГ по материали от чужди медии
Снимка Фарьорски острови Ibeauty.bg