През 1982 г. Гренландия провежда референдум за излизане от обединена Европа, възползвайки се от значителните права на автономия, извоювани от централната власт в Дания. 53% от грeнландците гласуват за излизане.

Самата процедура по излизането трае до 1985 г. предвид уреждането на отношенията както вътре в Дания, така и с Европейската икономическа общност. При това, по онова време членството е еднопосочен билет: в европейските договори не е предвиден вариант за излизане.

Любопитен факт е, че с излизането на Гренландия Обединена Европа губи 50 хиляди от населението си, но цели 60%“ от територията си.

Основна причина за напускането на Гренландия е общата рибарска политика на Европейския съюз. Тя се преценява като неизгодна от северните държави и в крайна сметка доведе до това, че Норвегия и Исландия предпочетоха да останат вън, а Гренландия напусна. По сведения на рибарския сектор в Гренландия след излизането от ЕС е имало успешно развитие на местната икономика, макар тя да е останала монокултурна – базирана изключително на рибните ресурси. Една от няколкото големи гренландски фирми –  Polar Seafood – е в първата десeтка на най-мощните производители и търговци на морски храни в Европа.

Гренландският договор, който урежда отношенията на ЕС и Гренландия след излизането й се оказва доста изгоден за ледената територия – срещу даване на права за риболов на европейския бизнес, Гренландия получава изгодни условия за пласиране на нейната продукция в Европа, а също така е бенефициент на европейско финансиране. Партньорските фондове, предвидени за нея в бюджета на ЕС за периода 2014-2020 г. например са 217.8 милиона евро. През последните години се заговори за завръщане на Гренландия в ЕС, но доколко това е взаимоизгодно е въпрос на бъдеща преценка.

Снимка: New York Times