Повечето англичани никога не са били големи почитатели на проекта „Обединена Европа“ и не са вярвали, че глобалната им роля (а каква друга роля освен глобална може да има една бивша империя, макар и разпаднала се) е свързана с успеха на обединението.

„Вътре или вън от Европейския съюз“ е бил винаги централен въпрос за политическия дебат на Острова. Известният историк проф. Върнън Богданор нарича този въпрос „токсичен“ за британската политика. Казват, че европейското членство неизменно е чертало далеч по-ясни разделителни линии между и вътре в партиите, отколкото делението на леви и десни.

Историята на членството на Великобритания в ЕС започва с късно включване (1973 г.), колебания, постоянни пресмятания за това колко дават и колко получават (де да можеха и нашите политици в България да си правят тези ясни сметки), предоговаряне на клаузи, включително на вноската на Великобритания, ползване на дерогации, упражняване на правото на вето в ключови моменти от развитието на европейската интеграция.

Не може да се каже, че страната е посрещната с напълно отворени обятия в европейския общ пазар. След кандидатирането й за членство през 1963 г. Шарл де Гол използва два пъти правото си на вето относно приемането й – то става факт едва 10 години по-късно.

Редица регламенти на интегрирана Европа постоянно са изнервяли англичаните и английския бизнес. Така например английският шоколад има 27-годишна история на спорове и доказвания на качество и съставки, докато бъде допуснат на европейския пазар през 2000 г. Неблагоприятното положение на английските фермери в сравнение с френските по отношение на субсидиите предизвикват желязната лейди Маргарет Тачър да постави въпроса ребром през 1984 г. и в резултат да намали вноската на страната в европейския бюджет. През 2011 г. Дейвид Камерън упражни правото си на вето за спирането на европейския договор относно новите бюджетни правила на Съюза.

През 1963 г. Де Гол заявил, че англичаните не са подходящи за членове на Общия пазар, тъй като те „дълбоко се различават от континентална Европа“, а тяхната държава е „островна, морска и свързана с другите чрез търговията и пазарите, като при това поддържа връзки с възможно най-отдалечените държави“.

Свикването на референдум относно излизането на Великобритания от ЕС може би доказва тезата на де Гол. Между другото този референдум не е първият. През 1975 г. – само две години след приемането й за член на Европейската общност – Великобритания провежда референдум относно членството, но съвсем не толкова драматично оспорван като настоящия. По онова време 2/3 от избирателите гласуват в полза на запазване на европейското членство.

Снимка: Alamy