Законодателството за пряко участие у нас не прави чест на парламентаристите; след много промени и законодателни дупки, законът е „заболял от едра шарка“. Това заяви Гроздан Караджов (РБ) по време на Кръглата маса по проблемите на пряката демокрация и електронния вот, която се проведе на 10 юни в Парламента.

Съорганизатор и инициатор на кръглата маса беше „Българско сдружение за насърчаване на гражданската инициатива“.

Специалният гост на събитието, д-р Уве Шердюлт от Центъра за пряка демокрация към Цюрихския университет, изнесе лекция на тема „Референдуми и избори в дигиталната епоха. Казусът Швейцария“. В нея той запозна аудиторията с историята и настоящето на референдумите и инициативите в алпийската държава.

Равностойно внимание беше отделено на поетапното въвеждане на гласуване по интернет в Швейцария. Специфично за страната е изключително добре работещото гласуване по пощата (над 90% от гласовете), с което до голяма степен е решен проблемът с дистанционното гласуване. Предвид това, а и също заради особено интензивния електорален процес (поне три пъти годишно се гласува на федерални референдуми) и широкия обхват на политическите права, страната въвежда бавно и поетапно онлайн гласуване през последните 15 години, но то все още не съществува като опция за всички швейцарски граждани.

Един от интересните въпроси в последвалата дискусия беше зададен от народния представител Радан Кънев (РБ), който попита „Ако е вярно, че хората гласуват консервативно на референдуми, за което свидетелстват данните от многобройните гласувания в историята на Швейцария, няма ли да е лошо за българската демокрация да насърчава референдумите, при положение, че искаме да променяме и реформираме страната?“. Отговорът на Уве Шердюлт беше, че хората, които гласуват на избори и на референдуми, са едни и същи. Нормално е, ако обикновено швейцарците избират консерватори в управлението (каквито са фактите), да гласуват консервативно и по съдържателни въпроси. От друга страна, той посочи примери на инициативи и референдуми, в които са поставяни на гласуване много напредничави предложения, далеч преди да са станали тема на обществен дебат в други водещи демокрации по света. Дори когато такива инициативи не получат одобрението на мнозинството на референдум, обществото печели от дебата по поставения въпрос и се придвижа поне няколко стъпки напред. За подобна идея например може да се счита безусловният базов доход (чието въвеждане швейцарците отхвърлиха с референдум на 5 юни).

По време на кръглата маса председателят на Комисията по правни въпроси Данаил Кирилов (ГЕРБ) направи преглед на проведените пет национални референдума в историята на България. Даниела Божинова, председател на сдружението – съорганизатор посочи, че партиите и политиците в България заявяват одобрение на пряката демокрация, но на практика правят опити да осуетят нейната реализация. Преди броени дни болшинството законодатели в парламента се опитаха да променят правилата за референдуми, така че предстоящият национален референдум по подписката на ИК с председател Слави Трифонов да не съвпадне с президентските избори. Това би означавало да няма шанс да се постигне исканата избирателна активност, а оттам и задължителност на вота на гражданите.

Надежда Бобчева, участничка в кръглата маса от Силистра, едно от главните действащи лица за свикване на местен референдум с цел запазване дърветата на града, посочи формалността на предвидената възможност за референдум-вето върху дадено решение на общинския съвет. Тя призова депутатите да обърнат по-голямо внимание на местните референдуми и нуждата от работещи механизми за пряко участие на местно ниво – там, където всъщност протича най-голямата активност на гражданите.

Кръгла маса в Парламента, 10 юни 2016 г. От ляво на дясно: Радан Кънев (РБ), Гроздан Караджов (РБ), Уве Шердюлт (Център за пряка демокрация ), Даниела Божинова (Българско сдружение за насърчаване на гражданската инициатива), Данаил Кирилов (ГЕРБ).