В последния четвърти цикъл от референдуми за 2018 г. швейцарците подкрепиха закон, предложен от правителството и отхвърлиха две граждански инициативи за изменение на конституцията. Гласуването им стана в три референдума на 25 ноември.
Едната от инициативите беше дело на фермера Армин Капул (на снимката), който инвестира 55 хиляди франка от пенсионния си фонд за събиране на 100 хиляди подписа в подкрепа на хуманното отношение към кравите.

Инициативата предлагаше субсидиране на стопанствата, които не премахват рогата на добитъка – крави и кози. Тези стопани понасят по-високи разходи поради необходимостта от повече пространство за отглеждане и транспортиране на животни с рога. Премахването на рогата чрез изгаряне при малките теленца е доказано силно болезнено, а освен това, според Капул, лишава животните от естествения им вид и от тяхното достойнство. Мнозинството избиратели обаче решиха, че субсидиите ще им струват скъпо и предпочетоха да запазят съществуващото положение, при което 90% от рогатия добитък се подлага на премахване на рогата.

Все пак цели 45% от избирателите подкрепиха идеята на Капул, което може да означава, че има шанс, ако вотът бъде повторен след време той да се обърне в полза на такова предложение.

Другата гражданска инициатива, която беше отхвърлена от швейцарците на 25 ноември, се отнасяше до йерархията на правото. Тя всъщност беше подета от партия – дясно-популистката Швейцарска народна партия. Инициативата „Швейцарското право на първо място” предлагаше швейцарската конституция да има предимство пред международното право. Избирателите обаче проявиха разбиране към аргументите на правителството, че такова предимство би причинило много проблеми на страната за преразглеждане на вече подписани конвенции и други международно-правни актове и би влошило международните й връзки. Държавата препоръча на гражданите да гласуват с „не”. Избирателите последваха тази препоръка и над 66% отхвърлиха инициативата, а ШНП претърпя сериозен спад в своя иначе постоянно вдигащ се рейтинг.

Гражданите одобриха предложението на правителството, гласувано преди това от парламента и отнасящо се до възможността за използване на детективи и техники за разследване на застраховани лица, за които има подозрения за измама със застрахователни премии. Тази възможност съществуваше и по-рано в Швейцария, но тя не беше регламентирана по отношение на степента на навлизане в личното пространство на следените лица. Поради това страната получи осъдителна присъда от Европейския съд по правата на човека и се налагаше да направи по-ясни и точни разпоредбите си относно подобни разследвания.

Избирателната активност на трите референдума на 25 ноември беше 47% – малко по-висока от обичайната 42%.

Проучвания на общо 308 национални референдуми и инициативи в Швейцария от средата на 19 век досега показват, че докато в началото тенденцията на гласуване е била значително опозиционна и конфронтационна, то през последните 2-3 десетилетия швейцарските граждани все повече се доверяват на препоръките на правителството и парламента по отношение на одобряването или отхвърлянето на гражданските инициативи. А задължителните референдуми, които швейцарските институции свикват по силата на конституцията и които преобладават като дял в общия брой на допитванията, по-често биват одобрявани от избирателите, отколкото не. Политологически изследвания посочват наличието на права връзка между добрия регламент на прякото участие и честото му използване, от една страна и състоянието на доверието в държавата, от друга. Повишаването на доверието на гражданите в институциите в резултат на действието на пряката демокрация се извежда като тенденция, макар извън Швейцария да липсват напълно категорични доказателства за това.

Даниела Божинова

Снимка: Спонсорът на инициативата за кравите Армин Капул във фермата си/ Wall Stree Journal