В два поредни дни – 6 и 7 октомври, в Румъния се състоя референдум за приемане на конституционна поправка, която да дефинира семейството като „съюз между мъж и жена” вместо „съюз между съпрузи”, както гласи настоящият текст. С промяната се цели, макар и не експлицитно, забрана на еднополовите бракове. Идеята за референдума принадлежи на консервативната „Коалиция за семейството”, обединяваща религиозни и други неправителствени организации, подкрепяна от румънската православна църква и управляващата социалистическа партия. Още през 2016 г. Коалицията събра около 3 милиона подписа за предизвикване на допитване. Предложението премина през двете камари на парламента, конституционния съд и накрая стигна до референдум.
Тъй като вече сме развили навика да проектираме румънските събития върху живота в България, следва веднага да разсеем евентуални страхове, че у нас традиционното семейство не е защитено. Напротив, защитено е, тъй като нашият политически елит чрез Великото народно събрание е записал изначално в българската конституция, че бракът е „съюз между мъж и жена” т.е. изключил е възможност за еднополови бракове. Също така няма място за безпокойство, че някаква гражданска инициатива може да промени това положение, тъй като нашият политически елит чрез няколко обикновени народни събрания е приел такива правила за пряко участие, че няма как да се произведе успешен национален референдум. Всъщност нещата са тръгнали добре още от самото измисляне на българската конституция (една от малкото в Европа, която не е одобрена на референдум) – не е допусната грешката, която румънците са направили – да позволят гражданите да имат конституционна инициатива т.е. да могат да инициират промени в конституцията и другата, дори още по-голяма грешка – да запишат в чл.151 (3), че измененията на основния закон влизат в сила само след като бъдат приети на референдум.

В този смисъл застъпниците на традиционните ценности и национализма в България могат да са спокойни, докато в Румъния трябва да харчат пари и пот, за да утвърдят традиционното семейство. За техен късмет, политическата ситуация при тях се оказа благоприятна за инициативата срещу еднополовите бракове.

Идеята беше прегърната от управляващите социалисти в период на растящо социално напрежение, причинено от тяхното отстъпление от борбата с корупцията и незачитане на върховенството на закона. През август т.г. недоволството ексалира в едни от най-мащабните протести в съвременната демократична история на Европа. Засилиха се и критиките на европейските институции към Румъния заради растящия авторитаризъм в нейното управление. Лидерът на социалистите Ливиу Драгня, впоследствие основен двигател на референдума, бе осъден за злоупотреба със служебно положение и получи присъда от три и половина години затвор. ( Любопитно е, че Драгня ще обжалва решението на съда непосредствено в дните след референдума за традиционното семейство.)

На този фон управляващите се опитаха чрез въпросния референдум да заменят важната тема за корупцията с измислени страхове за традиционното семейство и морал, да отклонят вниманието от собствената си корумпираност към „опасността” от гей-малцинствата. А те наистина бяха „измислени” дори само заради факта, че гей-браковете и сега са правно недопустими в Румъния по силата на нейния семеен кодекс и в чисто юридически смисъл търсената конституционна промяна – предмет на референдума, не беше необходима.
Освен за отвличане на общественото внимание от съществените въпроси за румънците референдумът беше важен за управляващите и за трупане на позитиви и електоралната подкрепа чрез мобилизиране на консервативно настроени избиратели. Но за това им беше необходим не просто референдум, а успешен референдум.

Социалдемократическа партия на Румъния направи всичко по силите си да осигури нужните условия за валидност на допитването – прегази правила и създаде правила. Тя не спази законовите изисквания за разглеждане на инициативата, а ги удължи, така че да насрочи референдума в най-подходящия за нея момент; за да се застрахова срещу недостатъчна избирателна активност ( изискваше се 30%), правителството постанови с извънредна наредба гласуването да се извърши в два поредни дни; беше насрочена близка дата за референдум, така че опонентите да разполагат с по-малко от месец за негативна кампания. Заради краткия срок се оказа, че няма да може да бъде подготвена електронната система за предотвратяване на изборни измами чрез кръстосана проверка на идентичността в националната база данни. Църквата подпомогна усилията на управляващите с разпространение на пропагандни материали и призоваване на енориашите, дори по време на служба, към гласуване с „да” на референдума.

Но тактическите хитрувания на социалдемократите и похарчените 35 милиона евро бюджетни средства не успяха да мобилизират гражданите за участие в допитването за традиционното семейство. То беше счетено от много румънци за ненужно, несъществено и разхищаващо публични пари.
Избирателната активност едва надхвърли 20%, така че предложението не беше прието и настоящото определение за семейството се запазва в конституцията. Вместо да изпише вежди, социалдемократическата партия май по-скоро извади очи – тя вече се изправя пред искане за оставка, което й отправи политическият съюз „Спаси Румъния” с мотив разхищаване на бюджетни средства. Натискът на правозащитните организации за признаване на съвместното съжителство ще бъде подновен с нова сила.

Позитивният прочит на референдума от последния уикенд в Румъния би констатирал, че страната на практика успя да се отклони от типичния хомонегативен профил на балканска и източноевропейска държава. Известно е, че по отношение правата на хората с различна сексуалност, съществува ясна разграничителна линия между Западна и Източна Европа. Докато на Запад (без Северна Ирландия) гей-браковете или най-малко брачните съжителства бяха приети за законни в резултат на еволюция на общественото мнение през последните години, в източната част на Европа – обратно, с разочарованието от демократизацията и икономическите трудности се засили отхвърлянето на тези малцинства паралелно с възхода на национализма и евроскептицизма.

И накрая дължим да добавим още една положителна точка към досието на Румъния ( или по-скоро на румънското гражданско общество) по темата – не друг, а точно румънски гражданин предизвика историческото решение на Съда на Европейския съюз това лято, с което бяха ясно постановени правата за свободно придвижване и пребиваване на гей-двойките в страните-членки, независимо от националната специфика по отношение на еднополовите бракове.

Даниела Божинова

Снимка: Теlegraph