Поставен в координатната система на действащото недемократично законодателство за референдуми – има го в Македония, има го и у нас – дори по-лошо, националният референдум в Македония изглежда зле. Достигнатата избирателна активност от 36% е доста по-ниска от тази, която се иска по закон – 50%.
Изискването за такова ниво на избирателна активност обаче е подвеждащо и несправедливо. Единствената добра обществена употреба на подобен закон е с него да илюстрирате пред студентите в юридическия факултет разликата между just и justum – справедливост и закон. В случая имаме пълно разминаване между справедливост и закон.
Както сме коментирали и по повод на българския закон, подобно изискване за висока избирателна активност дава различна тежест на гласовете „за” и „против” и предимство на една от страните да спечели лесна победа чрез неучастие и подбуждане към бойкот. Доказано е научно. Отречено е като норма и практика – Венецианската комисия към Съвета на Европа е посочила в своите правила  за честни и свободни референдуми, че да се иска подобна избирателна активност е противопоказно за демокрацията – резултатът се изкривява, не могат да се агрегират истинските предпочитанията на гражданите.
Ако мерилото, с което мерим референдума не е обективно, координатната система не е демократична, то как можем да твърдим, че резултатът от меренето е правилен? Защо македонският референдум да е провал?
Нека да съобразим следните факти и обстоятелства преди да залепим обидния етикет:
Кворумът „участие” 50%+1 намалява участието с до 10 процентни пункта. Тук можем да индексираме резултата с 10%.
Избирателните списъци не бяха коректни. Броят на избирателите се топи непрекъснато. Заради икономическата криза и 20%-та младежка безработица македонци напускат ежедневно родината си в търсене на по-добър живот. Гласувалите 660 хил. избиратели най-вероятно не са 36%, а над 40% от електората.
Само горните два аргумента са достатъчно основание да индексираме активността поне на ниво 50%, ако не и по-високо.

Не е лошо да проявим и известно разбиране към ситуацията, в която се намираха обикновените македонски избиратели:

• Бяха подложени на натиск отвсякъде – от Русия, за да не гласуват, от ЕС и НАТО – за да гласуват с „да”, отвътре – президентът и една от големите партии призоваваха към бойкот; футболните агитки и 4000 ултраси вдигаха патриотарски шум срещу новото име, като че ли настоящото – БЮРМ – Бивша югославска република Македония, не е за изпускане.
• Казаха им, че референдумът е консултативен – тоест техният глас няма да реши окончателно въпроса – защо да си дават труда да ходят до урните (друг начин на гласуване не беше наличен)?
• Те разбираха, че политиците се опитват да ги „надхитрят” с въпроса на референдума – питат едновременно за споразумението с Гърция и за членството в НАТО и ЕС. Няма вариант, в който одобряваш членството, но не одобряваш споразумението. Вземаш ги и двете, или ги отхвърляш и двете в пакет.
• Всъщност членството не ги ентусиазираше така, както преди години, когато България стана член на ЕС. Присъединяването към един объркан ЕС и ангажирано във военни конфликти НАТО през 2018 г. трудно можеше да възпламени искрата на масовата мобилизация за гласуване.
• А споразумението с Гърция изискваше компромис с националистическите чувства, разпалвани години наред от собствения им политически елит. Не беше само името, трябваше да променят текстове от конституцията, които гърците „най-нахално” бяха посочили в споразумението – безпрецедентен подход в международните отношения. От тях се искаше още да направят преглед на паметниците, обществените сгради и инфраструктура на своята територия и да премахнат всичко онова, което се отнася до историята на древна Гърция и елинската цивилизация. Същото да се случи и с учебниците и учебните помагала в македонската образователна система.

След този вътрешен и международен политически натиск, законодателните бариери и накърнената национална гордост, съчетани с условността на вота и мъглявите добрини на членството в ЕС и още по-мъглявите ползи от НАТО, нима изглежда лош резултатът, при който 660 хил. македонци гласуват, като 91% от тях казват „ДА” на Споразумението, ЕС и НАТО?

Даниела Божинова

Снимка :  RTE