Проблемите с 27-годишна давност между Бивша югославска република Македония и Гърция отиват към своята развръзка, а именно референдума на 30 септември т.г. Националното допитване ще ги разреши окончателно, ако мнозинството македонски граждани подкрепят споразумението, подписано от премиерите на двете държави на 12 юни т.г. в Преспа. Ще бъде отстранена единствената пречка, останала по пътя на страната към атлантическо и европейско членство.

Всички тези условия и перспективи са включени в сложно формулирания въпрос на референдума:
„Подкрепяте ли членството ни в НАТО и Европейския съюз чрез приемане на споразумението между Македония и Гърция?”

За какво става въпрос в Споразумението?

Споразумението се отнася до името на македонската държава, но не само. Неразбирателствата засягат и други теми като интелектуалната собственост на Звездата на Вергина, преиначаването на историята, преподавана в македонските училища и откровената „кражбата” на исторически личности като Александър Велики, чиито монументални скулптури превзеха преди време центъра на Скопие .

Премиерите Заев и Ципрас се договориха за името „Република Северна Македония”. То следва да се използва във всички взаимоотношения – вътрешни и външни, без изключения. Следва да се направят промени в македонската конституцията, но не само заради името. Споразумението директно посочва членове от конституцията, които следва да се редактират така, че да не се използва изразът „македонски народ” или „македонска националност”, а вместо това – „македонски граждани”. Изисква се още промяна на конституционни текстове, които могат да се тълкуват като съдържащи териториални претенции към историческа и географска Македония. Специалисти по международно право отбелязват, че подобни изисквания към основния закон на една от договарящите страни е изключителна рядкост в международните договори.

Относно езика, Споразумението приема названието „македонски език”, но експлицитно отбелязва, че този език е употребимият настоящ език, спадащ към славянските езици и нямащ нищо общо с историята и културата на гръцкия регион Македония от древността до наши дни.

Чл.8 от Споразумението изисква от македонската държава да направи преглед на паметниците, обществените сгради и инфраструктура на нейна територия и да премахне всичко онова, което се отнася до историята на древна Гърция и елинската цивилизация. Предвижда се създаването на гръцко-македонски интердисциплинарен експертен орган, който да направи същото с учебниците и учебните помагала, използвани в образователната система на Македония.
Включена е изрична забрана за използване на Звездата на Вергина като символ от македонската държава и премахването й от всякаква публична употреба в срок от 6 месеца от влизането на споразумението в сила. Забраната не се отнася до търговски марки и брандове.

Специалната забрана за Звездата на Вергина ( наречена така заради откриването й от гръцки археолози върху исторически артефакт в гр. Вергина през 1977 г.) няма да засегне македонския национален флаг. Той ще може да бъде запазен в настоящия му вид, тъй като беше коригиран още през 90-те години във връзка с разгорелия се тогава скандал за интелектуалната собственост на този символ. Тогава с посредничеството на ООН Гърция доказа правата си и Македония смени първоначалната 16-лъчовата звезда ( Звездата на Вергина) върху националния си флаг с настоящото слънце с 8 лъча.

Етапите, през които ще премине приемането на Споразумението са: ратификация от македонския парламент – вече изпълнен, референдум, извършване на промени в македонската конституция съгласно договореностите, ратификация на споразумението от гръцкия парламент и влизане в сила. От Македония се очаква да е готова с всички поети ангажименти до края на настоящата година, така че Споразумението да влезе в сила през следващата 2019 г.

Този план ще се задейства, ако референдумът на 30 септември е успешен. В обратен случай не е напълно ясно какъв път и какви срокове ще последват за решаване на двустранните неразбирателства. Такъв развой не е изключен, предвид напрежението около Споразумението от Преспа, което се създаде в Македония – президентът отказа да го признае, партия  ВМРО ДПМНЕ също се противопостави, а наскоро и някои граждански групи предприеха кампания за бойкот на референдума.

Даниела Божинова

Снимка: dw.com