Националният референдум против еврото отиде в коша, след като инициаторът Движение „Възраждане” направи протест пред парламента, но не внесе подписката с 221, 122 подписа на български граждани. Като причина беше посочено, че организаторите не били допуснати до Народното събрание. Ако броят на подписите е бил горният, те са отговаряли на изискването за минимум 200 хил. подписа, което дава възможност предложението да бъде разгледано и дебатирано в парламента.

Истинската причина, както научи Инициатива БГ, е била автоцензура на „Възраждане” заради несигурност за броя на валидните подписи, които ще останат след извършването на проверка и най-вече заради страх на организаторите от глоби за евентуални нередности при събирането. На практика от „Възраждане“ са предпочели да не внасят подписката в парламента.

Както е известно, след приемането на по-строгия регламент за личните данни през май, наказанията на оператори на лични данни значително се вдигнаха. Същевременно рязко нарасна броят на гражданите, които, макар и да подкрепят идеи за референдум, отказват да дават лични данни в подписките заради разразила се психоза за защитата на личните данни. Събирането на подписката на „Възраждане”, както и някои локални инициативи, като тази в Бургас за чист въздух, съвпадна с новия регламент и това обрече до голяма степен начинанията на неуспех.
Отговорните институции все още не са дали инструкции и разяснения относно правото на референдум, което се реализира чрез събиране на подкрепа с подписи.
Междувременно Агенцията по вписванията продължи да публикува лични данни и подписи на граждани директно в мрежата, докато тази злоупотреба с лични данни от страна на държавата не секна изведнъж заради смехотворна техническа непригодност на сървърите и системата, за която данъкоплатците са платили милиони.

С инициативата на Д „Възраждане” правото на национален референдум беше обезценено за пореден път. Както Инициатива БГ по-рано писа, при съществуващите законодателни условия за пряк вот в България, няма начин да бъде организиран валиден национален референдум и този, който подема подобна инициатива има други цели, различни от референдум. Разбира се, те биха могли да бъдат до известна степен обществено-полезни – например да се състои дебат за еврозоната, но от „Възраждане” пропуснаха тази възможност с непредставянето на подписката в парламента.

От друга страна подписките за референдум вършат работа на партиите за медийно позициониране, мобилизиране на подкрепа и рекрутиране на местни организации. Най-вероятно в това отношение инициативата на движението е била полезна за неговото партийно строителство. Но може би само до известна степен, защото невнасянето на подписката и най-вече отсъствието на аргументирано публично обяснение вероятно ще разочарова негови евентуални бъдещи избиратели.

Всъщност налице е и опит за заблуда на обществеността, като се посочи че парламентът е виновен за невнасяне на подписката. В случая парламентът не може да бъде укорен – той е регистрирал инициативата за национален референдум  при  стартирането й, а след като не е била внесена в 3-месечния законов срок, Председателката на Народното събрание е издала заповед за прекратяване. И двете действия на парламента са видни от Регистъра за пряко участие, намиращ се на неговия уеб-сайт.

В единствения политически анализ, открит в мрежата относно инициативата на „Възраждане”, коментаторът й Иво Инджев я представя като манипулативна акция, координирана с БСП, която е целяла да разпали страхове у населението по отношение на интеграцията на страната в евро-зоната и така да извлече политически дивиденти.

Даниела Божинова

Статията на Д.Божинова е публикувана в ClubZ  и „взета назаем“ от Bnews

снимка: novini 24/7