Преди дни в Холандия се състоя референдум срещу нов закон за разузнавателните средства, на който избирателите отхвърлиха прекомерните мерки за сигурност и защитиха личната си неприкосновеност.  Референдумът беше вторият в историята на страната, свикан по инициатива на гражданите. Този вид референдуми са възможни от 2015 година насам, откакто действа Законът за консултативните референдуми, извоюван с усилия от гражданското общество. Макар че не  предоставят последната дума на гражданите, консултативните референдуми, регламентирани от въпросния закон, позволяват ефективна гражданска мобилизация – те имат сравнително нисък праг за свикване – 300 хил. подписа за избирателен корпус от 13 млн. (за сравнение в България квотата за свикване е 400 хил. подписа при 6 милиона избиратели), както и не много висок праг за признаване на резултатите – 30% избирателна активност (в България този праг е плаващ и през 2016 г.  беше над 51%).

Първият консултативен референдум с гражданска подписка се проведе през 2016 г. и касаеше ратифицирането на споразумението за асоцииране на Украйна и ЕС. Резултатът беше против ратификацията и, макар и консултативен, доста затрудни Холандия при вземането на окончателна позиция по въпроса в  ЕС. Мнението на гражданите беше зачетено със специално допълнение към ратификационния закон.
Предизвикването на два референдума чрез подписка на гражданите за краткото действие на закона явно изнерви политическия елит на Холандия и от миналата година той предприема стъпки за отменяне на закона. Такова решение вече е гласувано от долната камара на парламента. Горната камара следва да се произнесе най-късно през м. май т.г. При това законодателите се канят да използват ретроактивна клауза, така че отмяната на референдумите да влезе в сила със задна дата. Вероятно целта е да се лишат от полезни ходове граждански групи, заявили, че са готови да предизвикат с подписка нов референдум – този път за закона за референдумите.

Неправителствената организация Meer Demokratie (Повече демокрация) е завела две съдебни дела по този повод. „Ситуацията е такава, че ние нямаме законови средства да искаме от държавата да не премахва закона за референдумите. Но законът в момента ни дава пълното право да искаме референдум, на който гражданите да се произнесат да бъде ли запазен или отменен законът за референдумите. И ще спечелим тези дела”, е заявил Ариен Нийбор, активист от „Повече демокрация” пред международната платформа Democracy International във връзка с негативното развитие на законодателната среда за референдуми в неговата страна.

Даниела Божинова

По материали на Democracy International и чуждестранни медии