Преди години един български патриот от бившата комунистическа номенклатура ми разказа как отказал да купи пуйка за коледната трапеза на своята емигрирала дъщеря, когато й гостувал в САЩ. След като момичето водило баща си от супермаркет на супермаркет, за да избере подходяща птица за традиционната коледна вечеря, станало ясно, че той не одобрява нито една от пуйките на щанда не за друго, а защото на етикета на всяка било написано turkey – „търки”. Думата означава на английски „пуйка” (това значение бащата не знаел – „Ех, английският ми не е съвършен”, призна ми той), но думата също означава „Турция”. „Не съм дошъл в Америка да купувам някакви турски пуйки”, гордо заявил българският баща.

Подобна е ситуацията с термина „социален пол” и разбирането за него, демонстрирано или по-скоро истеризирано от българските „патриоти” по повод ратифицирането на Истанбулската конвенция срещу насилието върху жени. Тук пуякът се оказа „социалният пол” – термин, който е част от азбуката на концепцията за човешките права и по-специално от разбирането за равенството на половете и недискриминацията на жените. „Социалният пол” беше представен като „трети пол”, „ еднополов брак” и други измишльотини в смисъла на турската пуйка от горната случка. И сега всички българи, които разбират нещо от човешки права (а иначе те са базисна ценност на демокрацията, на световната цивилизация, на правото на Европейския съюз, където уж членуваме и т.н.) се юрнаха да обясняват на явно полуграмотните български политици за какво иде реч – как като се родиш жена или мъж обществото вече ти е приготвило определено предназначение – например да си секретарка, а не депутат от Обединените патриоти, да си медсестра, а не доктор (да ме извинява и реформаторът доктор Москов, който също е „обезпокоен” от Конвенцията), да си учителка, а не директор на училище, асистент, но не професор и т.н. Защото иде реч отново за власт и място в обществената йерархия и разделение на труда – там са стереотипите, заради които е създадено понятието „социален пол”.

Е, че разбират от манипулация обединените патриоти, това ще им го признаем. Не знам дали са добри психолози, но бас ловя, че са ловци (като истински мъже) и разбират от мюре, така че със „социалния пол” ни залагат изкуствена пуйка, пардон – патица. Отстрелването на „социалния пол” ще поеме всичките „патрони” на обществената енергия, така че за актуалните дебати: върховенство на закона, екологична справедливост, Национален парк Пирин, разстрели и ефективност на полиция, прокуратура – просто ще бъдем изтощени и отвратени да участваме.

Има обаче поне едно нещо, за което българските националисти не са лицемерни и не ни залагат мюрета. Това е тяхната автентична ретроградност, част от която е сексизмът. Не е необходимо да го отричат с думи. Достатъчно е да погледнем делата: в списъчния състав на тяхната парламентарна група от 27 депутати има само една жена (най-вероятно попаднала там заради това, че мъжете-партийни лидери са направили неточни изчисления на избираемите позиции в листите). Достатъчно е да прегледаме видеото с блъскането на жени на границата в изборния ден. Достатъчно е да чуем речта на омразата, която е техен постоянен репертоар, а лингвистичният сексизъм е част от нея.

Женомразството присъства в манталитетния багаж на „патриотите”, но и на много по-широк кръг български политически мъже.

През целия преход българските парламенти и правителства направиха много малко за подобряване баланса на половете в икономиката и политиката въпреки наличието на официални стратегии за постигане, например, на 40% жени в изборните органи на управление и 80% от доходите на мъжете (с хоризонт 2015 г.!). Реалността е много далече от тези цели и едва ли ще се приближи скоро до тях. Със сигурност не в този мандат, когато политиките за равенството на половете са предоставени точно в ресора на „патриотите” и на техен заместник министър в настоящото правителство.

Даниела Божинова

Визуализация – shutterstock