Законопроектът за държавен бюджет на Република България за 2018 г., който в момента се обсъжда, запазва непроменена публичната субсидия за партиите във властта въпреки ясно изразената воля на данъкоплатците на референдум 2016. Един от трите въпроса на референдума питаше дали българските граждани са съгласни партийната субсидия да бъде намалена от 11 лева на 1 лев за глас. С 2 516 791 „да” (72,16% ) това предложение получи най-високо одобрение от всички три на допитването.
Въпреки недвусмисленото желание на данъкоплатците, които осигуряват средства за съществуването на партиите, това финансиране да бъде съществено намалено, непосредствено след референдума партиите си гласуваха отново субсидия от 11 лева за глас в бюджет 2017. Същото се случва и в момента с бюджет 2018. В чл. 65 от законопроекта за него се казва:
„Годишният размер на държавната субсидия за един получен действителен глас съгласно Закона за политическите партии за 2018 г. е 11 лева на глас“.
В страницата си във Фейсбук Слави Трифонов, председател на инициативния комитет, предизвикал референдума, задава по този повод въпроса кои са „Наглите” в България. „Сега разбрахте ли кои са „Наглите“? Намират се в Министерски съвет и в Министерството на финансите. За тях волята на 2 516 791 българи няма никакво значение. Тя е боклук”, пише той и посочва конкретните числа на субсидиите по партии:
„През 2018 г. ГЕРБ ще получи отново 12,6 млн.лв. държавна субсидия, а не 1,150 млн.лв., както поискаха хората на референдума.
БСП ще получи пак 10,5 млн.лв. вместо 955 000 лв.
ОП ще получи 3,5 млн. вместо 320 000 лв.
ДПС ще получи почти 3,5 млн. вместо 315 000 лв.
„Воля“ ще получи 1,6 млн. вместо 145 000 лв. „
На 14 септември т.г. изтече законовият срок, в който Парламентът трябваше да се произнесе по трите въпроса на референдума. Парламентът не спази закона и не излезе с решение по нито един въпрос. Вероятно голяма част от участвалите в референдума биха се съгласили с използването на епитета „нагли” за българските парламентаристи и управници. Макар че за тях могат да се потърсят не само етични, но и наказателно-правни квалификации. Защото какво, ако не кражба или обир, се нарича вземането на пари от техния собственик против волята му? А може ли да се нарече „правова” държава, в която управляващите са над закона? Нарича ли се ”демокрация” управление, при което 51% от гражданите нямат право да вземат решение с референдум?
Даниела Божинова

Снимка: Протест в парламента срещу партийните субсидии – 2016, bgnes.com