В своя предварителен доклад за оценка на националния референдум на Република Турция на 16 април Международната мисия по наблюдение, изпратена от Организацията за сътрудничество и сигурност в Европа и Съвета на Европа, определя допитването като неотговарящо на стандартите за честен и свободен референдум. Още в първото изречение на Доклада се казва, че ”конституционният референдум не се проведе при равни условия за двете позиции – да и не – по въпроса на допитването”. Подготовката, кампанията и самият референдум са проведени в условия на извънредно положение, при което редица демократични права и свободи (като например правото на на изразяване, правото на събрание и др.) са били значително ограничени.

Наблюдателите се изказват положително за организацията на изборния ден 16 април, но само до момента на вземане на противоречивото решение за броене на бюлетините без пликове, което даде основателен повод на опозицията да оспорва резултатите.

Наблюдателите намират за тежко нарушение гласуването анблок на всички конституционни промени – 18 поправки, засягащи общо 72 члена от конституцията и водещи до съществена промяна във формата на държавно управление на Турция. С това не е дадена възможност на избирателите да вземат отношение поотделно по всяка конкретна промяна. Избирателите не са получили обективна информация относно предложените конституционни промени.

Работата на изборната администрация, макар протекла при добър ред според доклада, не е била достатъчно прозрачна, а голяма част от взетите решения не са били публикувани. Направени са били радикални промени в персоналния състав на избирателните комисии, след като трима членове на централната комисия и общо 221 членове на регионалната изборна администрация са били подменени след опита за преврат, както и всички съдии. Номинациите за 170 председателя на СИК, направени от опозиционните партии са били неоснователно отхвърлени, като в резултат се е получила почти пълна доминация на управляващата партия в администрирането на изборите.

В отстъпление от добрите практики при референдуми, в информационната кампания не са били допуснати до участие граждански инициативни комитети и организации, както и професионални организации. Допуснати са единствено политически партии, при това само 10 от общо 92. Докладът напомня, че от обявяването на извънредно положение на 21 юли 2016 г. общо 1538 неправителствени организации са били закрити от правителството, сред тях 3 утвърдени „уочдог” организации за мониторинг на изборния процес. В този период са били извършени масови арести и отправени обвинения към 100 хил. души, 40 хил. са все още в местата за принудително задържане, уволнени са 150 хил. държавни служители.

ОССЕ намира за неадекватно законодателството за референдуми на Република Турция и посочва, че то не осигурява условия за достатъчно демократичен референдумен процес. Липсва де юре и де факто равен достъп до медии, финансиране и др. на различните гледни точки. При референдума е имало ясно надмощие на гледната точка на управляващата партия. За пропагандирането й са използвани публични средства и събития, като откриването на инфраструктурни проекти и др., което е недопустимо от гледна точка на добрите изборни практики, кодифицирани от Венецианската комисия към Съвета на Европа.

Кампанията „Не” е водена преди всичко от главните опозиционни партии посредством интернет и социалните мрежи. Активисти и симпатизанти на кампанията са били възпрепятствани по редица начини от властите на местно и национално ниво – от създаване на трудности при наемане на зали до арести с обвинения в обида на президента и тероризъм.

Мисията на ОССЕ и СЕ включи 11 наблюдатели в изборния ден и 24 постоянни наблюдатели. След оповестяване на предварителната оценка предстои изготвяне на пълен оценъчен доклад за проведения национален референдум в Република Турция. Пълният доклад се очаква да бъде представен на международната общественост в края на месец май.

Автор: Даниела Божинова

Снимка: Bulent Kilic/Agence France-Presse – Getty Images