Навършиха се две години от т. нар. кримски референдум (16.03.2014 г.), с който Крим се отдели от Украйна и се присъедини към Руската федерация.

Обявените резултати бяха: 96% гласували за присъединяване към Русия; избирателна активност – 83%.

Референдумът не беше признат за законен от Украйна и повечето страни по света, включително страните членки на ЕС, САЩ, Канада. Генералната асамблея на ООН излезе с резолюция за незаконност на референдума. Венецианската комисия на Съвета на Европа определи условията за провеждане на допитването за неотговарящи на изискванията за честни и свободни референдуми. Една от причините за това беше отсъствието на опция за запазване на съществуващото положение на Крим във въпросите на референдума. Сред другите причини следва да споменем руското военно присъствие, краткото време между обявяването и провеждането, нарушаването на конституцията на Украйна и др.

Татарското малцинство в Украйна, което бойкотира референдума, впоследствие оспорва данните за избирателна активност като манипулирани, базирайки се на твърдението, че само татарите в Крим са около 30%.

Изследователите на референдумите за самоопределение посочват, че в историята този вид референдуми е бил ползван често от политически лидери, монарси, диктатори и т.н. за легитимиране на конкретни властнически схеми.

Проучванията сочат, че пръв е използвал „референдум за самоопределение“ френският крал Анри II още в средата на XVI-ти век.

Заглавна снимка: Arend Van Dam © Copyright 2014