Да се даде възможност за участие в национални референдуми на българите, живеещи в чужбина, също възможност за провеждане на национални референдуми и избори в един ден, прие Народното събрание на 21 юли т.г. От 500 хил. на 400 хил. подписа беше намален прагът за свикване на национални референдуми с подписка от гражданите. Приети бяха улеснения за партиите да се регистрират за осъществяване на пропагандни кампании за референдуми. Предвидена беше субсидия за непарламентарни партии и инициативни комитети под формата на медийни ваучери в размер на 40 хил. лв. за участие в информационно-разяснителната дейност. Беше променен кворум-участие за признаване резултатите от местните референдуми от плаващ (равен на избирателната активност при предходни избори за общински съветници) на фиксиран – 40% от имащите право на глас. При едновременно провеждане на местни избори и референдуми беше въведено различно изискване – кворум-одобрение, равен на поне половината от действителните гласове, подадени за общински съветници.

Кворумът-участие за националните референдуми не беше променен. Остана в сила изискването да бъде достигната избирателната активност на предходните парламентарни избори.

Като цяло направените промени в закона за прякото участие бяха скромни и едностранчиви с оглед на партийната конюнктура около очаквания национален референдум за изборна реформа. Наличието на добри проекти за реформиране на закона, подадени от някои партии и активната експертна намеса на редица граждански организации създадоха очаквания за по-съществено демократизиране на правото на референдум,  които не се оправдаха. Допълнително разочарование донесе отказът на парламентарното мнозинство да одобри два от трите предложени въпроса за национален референдум (задължително гласуване и мажоритарен избор на депутати), така че предстоящият на 25 октомври национален референдум ще търси одобрението на гражданите единствено по въпроса за електронното гласуване.