Исторически поврат в борбата с корупцията в Европейския съюз се очаква да предизвика първата специална Директива за борба с корупцията (Directive on combating corruption), приета от евродепутатите на 26 март т.г. Чрез нея се преодоляват разминаванията в дефинициите за корупционни престъпления, съответно разликите в криминализацията и наказанията в страните членки, които създават сериозни пречки в момента.
Така например, по идея на правителството на Мелони, злоупотребата със служебно положение (abuso d'ufficio) беше декриминализирана през 2024 г. и днес не се счита за корупция в Италия. Възползвайки се от различните правни режими, обвинените в трансгранична корупция сега имат възможност да прилагат стратегията на т.нар. “форум-шопинг” - те могат да избират страната с по-благоприятен режим, когато нещата стигнат до съд и наказание за корупционно престъпление.
С новата директива тези пробойни ще бъдат до голяма степен затворени. Тя уеднаквява определенията за няколко вида корупционни престъпления:
- Активен и пасивен подкуп (в публичния и частния сектор);
- Търговия с влияние;
- Злоупотреба с длъжност;
- Присвояване на средства или имущество;
- Възпрепятстване на правосъдието;
- Незаконно обогатяване
Директивата въвежда и първата общоевропейска наказателноправна рамка за корупция. Тя определя минимални стандарти за наказания за корупция, включително лишаване от свобода (между 3 и 5 години в зависимост от тежестта) и значителни глоби за юридически лица (до 5% от оборота или до 40 млн. евро). Целта е да се гарантира, че корупцията се наказва строго навсякъде в ЕС. Засилват се мерките за възстановяване на средства и конфискация на имущество, придобито чрез престъпна дейност. Същевременно се осигурява по-добра защита на лицата, подаващи сигнали и разкриващи корупционни практики.
Директивата задължава всички държави членки, включително България, да приложат тези нови разпоредби в своите национални законодателства. Задължително ще се изискват национални стратегии за борба с корупцията. Страните в ЕС ще трябва да създадат и специализирани и достатъчно независими органи за предотвратяване и справяне с корупцията. Отчитайки, че сред най-сериозните спънки за ефективна превенция и борба с корупцията е правоприлагането на често нелошо законодателство, което обаче остава на хартия, европейските институции се ангажират да полагат много по-големи усилия за прилагане на правилата на практика. Обръща се внимание и на нуждата от по-добра стиковка и сътрудничество между националните органи и органите на ЕС, включително Европейската служба за борба с измамите (OLAF), Европейската прокуратура, Европол и Евроюст, наред с подобряване обмена на информация. Държавите членки ще публикуват ежегодно съпоставими, машинночетими данни, за да повишат прозрачността; ще създават антикорупционни политики на основата на факти и научни изследвания.
Проучванията показват, че макар Европейският съюз да има реномето на една от най-слабо корумпираните части на света, той губи ежегодно суми между 179 и 190 млрд.евро в резултат на корупция. Значително мнозинство от европейските граждани - 69%, според Евробарометър, са на мнение, че корупцията е широко разпространена в техните страни. Изготвянето на новата Директива за борба с корупцията беше ускорено от скандала Катаргейт в Европейския парламент. За влизането й в сила ще е необходимо и одобрението на Съвета на ЕС, което се очаква в скоро време.
Даниела Божинова
снимка:istock