Да разполагаш и се разплащаш с налични банкноти и монети се оформя напоследък като едно от човешките права от четвърта генерация. Кешът става център на граждански активизъм и ново законодателство. Само преди дни швейцарците гласуваха на референдум да впишат това право в конституцията си. Освен това дадоха допълнителна конституционна защита на швейцарски франк като тяхна национална валута, която не може да се пипа без референдум.

Заради особеностите на представително-пряката политическа система на Швейцария това решение беше взето по възможно най-демократичния начин, при това с ангажиране и на пряката, и на представителната демокрация. Първо беше инициирана конституционна поправка в защита на кеша от гражданска организация, която събра над 150 хил. подписа (“гражданска конституционна инициатива”, изискваща минимум 100 хил. подписа), по която беше насрочен референдум за март 2026 г. Впоследствие швейцарският парламент, като разгледа гражданската инициатива, излезе със свое предложение в същия смисъл, но по-хармонизирано с останалото законодателство.

Уникална особеност на референдумите в Швейцария е, че гласоподателят може да сравнява и избира от две решения на един проблем, когато е подадена гражданска конституционна инициатива, а парламентът се е възползвал от правото си да изработи контрапредложение. На референдума за кеша бяха поставени за гласуване и гражданското предложение, и парламентарното контрапредложение, като второто получи голямо мнозинство от 73% и неговият текст ще бъде добавен в конституцията.

Швейцария не е първата държава, която вписва правото на налични пари в основния си закон. В Европа пионер беше Унгария през 2025 г., а след нея и Словакия. Освен че го записаха като конституционно право, тези държави задължиха банките да инсталират и поддържат банкомати във всеки град и село, а общините да предоставят подходящи локации за целта и предвидиха санкции за неизпълнение. Аргументацията беше основно социална - да няма дигитално изключване на хората в малките населени места, възрастните, по-бедните слоеве и др.

Редица други страни приеха или обмислят законодателство в същия дух - Белгия, Ирландия, Испания, Швеция, Франция, Германия, Норвегия и др. Заговори се за пълзяща кеш революция в Европа. Разбира се, частично тези мерки се предлагат и приемат под натиска на суверенистки движения и публичните страхове, разпалвани от конспиративни теории, че ЕС и националните правителства искат да следят всичко, което правим и да установят тотален контрол над живота ни. Някои тенденции във финансовия сектор след кризата 2008-2009 г. обаче дават известни основания за подобни опасения.

Наличните пари са въпрос на свобода. Ето някои аргументи в тяхна защита:

• Наличните пари дават възможност на двете страни в размяната да уредят взаимоотношенията си веднага и окончателно и без намеса на трета страна, поради което са много сигурен способ за разплащане;
• Наличните пари не позволят финансово и дигитално изключване на възрастните хора, децата, жителите на малки населени места, хора с увреждания, по-ниско грамотни слоеве и др., не са свързани с разходи за поддържане не банкови сметки, транзакции и др.
• Наличните пари са по-подходящите за поддържане на лична бюджетна дисциплина и предпазване от импулсивно харчене, каквото може да се наблюдава при притежатели на кредитни карти, например;
• Плащането в кеш не оставя дигитална следа, не е свързано с риск за личните данни и опазва по-добре правото на личен живот. Ето и някои аргументи в полза на дигиталните пари:
• Безналичните разплащания често са по-удобни и по-хигиенични, особено при пандемия;
• Дигиталните плащания са проследими и следователно помагат за разкриване на незаконна дейност като пране на пари и финансиране на тероризма;
• Дигиталните пари, за разлика от държането на големи суми кеш в търговски обекти, намаляват риска от кражби и обири и съответно риска за безопасността на клиенти и персонал.

В крайна сметка дали да плащаш в брой или с дигитални пари следва да бъде въпрос на избор на всеки човек. Размерът на плащанията в брой обаче има своите ограничения както в националното законодателство, така и в ЕС.

Даниела Божинова

Снимка: www.association-secure-transactions.eu