Китайската правосъдна система не пожали 69-годишният Ян Юлин, общинар от Нандзин, който, заемайки различни длъжности в администрацията в продължение на 30 години е успял да прибере подкупи на обща стойност 325 милиона щ.дол., според обвинението. Служителят е осребрявал ключовата си позиция по възлагане на инженерингови договори, сделки със земя и др. По- рано през юли т.г. Юлин стана поредният осъден на смърт за корупция в Китай. Нандзин или Нанкин (на китайски: 南京市) е град в Източен Китай с население около 10 милиона. Името му се свързва от българската аудитория с редица наши спортни успехи. На Младежките олимпийски игри през 2014 г. в Нандзин България взе 7 медала, от които три златни в спортна стрелба, бокс и вдигане на тежести.
Като ключов служител в инвестиционния процес по време на игрите, осъденият г-н Ян Юлин вероятно е имал отношение и към изграждането на инфраструктура и разходването на бюджета на въпросното мега спортно събитие.
В Нандзин това не е първата тежка присъда за злоупотреби и присвояване. Преди време самият кмет на града е бил свален от поста му и съден за корупция. Пак по обвинение в корупция в началото на настоящата година беше арестуван най-високопоставеният китайски генерал Джан Юся заедно с 19 висши служители.
Още с поемането на поста Генерален секретар на управляващата комунистическа партия през 2013 г. Си Дзинпин обяви, че войната с корупцията ще е един от основните стълбове на неговото управление. Периодично светът научава за чистки и присъди за злоупотреби в Китай. Войната с корупцията стана известна като кампания „Тигри и мухи“, тъй като се цели както във високопоставени лица, като генерал Джан Юся, така и в по-ниско или средно ниво държавни служители.
Може да се спори към кои точно спада току-що осъденият в Нанкин общински служител - може би “муха” по позиция, но “тигър” по размера на присвоените средства - трудно е да се определи. Съдът обаче не е имал колебание при издаването на смъртната присъда. Подобни радикални действия на китайската държава срещат голяма доза одобрение сред гражданите на страни като България, известни с неефективност на съдебната власт и недосегаемост на “тигрите” с политическа и икономическавласт.
Антикорупционните мерки в Китай обаче изглежда имат двойно предназначение. Освен за борба със злоупотребите с публични средства и положение, те се използват понякога и за отстраняване на политически конкуренти и несъгласни с партийната линия. Предвид тази двойна употреба и липсата на гаранции за справедлив процес в Китай, западните държави, включително САЩ, Австралия и Канада не са ентусиазирани да сътрудничат на Пекин за връщане на пребиваващи в тях китайци, които се издирват в родината си за различни престъпления.
На този фон България предизвика фурор в Китай през 2018 г., когато стана първата държава-членка на ЕС, отговорила положително на китайското искане за екстрадиция, в резултат на което в родината си беше върнат Яо Цзинци, представител на местните власти в провинция Чжъцзян, обвинен в корупция.
Даниела Божинова
Снимка: BBC