В референдумния ден 25 септември (трети пореден за 2022 г.) швейцарците трябваше да се произнесат по 4 федерални въпроса, един от които – т.нар. гражданска инициатива за забрана на индустриалното животновъдство. Първа по рода си в света, тя беше предложена от зелени политици и активисти и подкрепена с над 100 хил. подписа – достатъчни за предизвикване на референдум за поправка на конституцията. Интензивното или индустриално животновъдство е система за отглеждане на животни в затворени помещения с концентрирани фуражи и честа употреба на лекарства за контрол над болестите, които са постоянна заплаха при тези пренаселени и неестествени за животните условия. Целта е да се максимизира производството, като същевременно се минимизират разходите. Основните продукти на тази индустрия са месо, мляко и яйца. Интензивното животновъдство се развива от 60-те години на миналия век, когато научните открития като антибиотици и др. и технологичният напредък го правят възможно, а неколкократното нарастване на населението на планетата и проблемът с неговото изхранване го правят наложително. Делът на интензивно произведеното месо в началото на 21 век нараства до 40% от общото количество.

Този вид производство на месо и други животински продукти в днешно време обаче поставя все по-остро въпросите за устойчивостта на бранша, екологичния и климатичния му ефект, рисковете за здравето, както и етичния проблем, а именно проблема за хуманното отношение на човека към животните.

Това бяха и горещите теми на дебата за месото и предложената забрана за интензивно животновъдство в Швейцария. Инициаторите на забраната изтъкваха, че макар страната да е въвела значително по-строги изисквания към индустриалните фермери в сравнение с други държави, не е хуманно един фермер да може да държи 27000 бройлера в едно помещение при населеност от 14 пилета на квадратен метър, а животът на едно пиле да е само 30 дни.

Климатичният отпечатък на подобно отглеждане на животни е също така съществен. Счита се, че индустриалното животновъдство има по-голям дял в емисиите на парникови газове дори от транспорта. Авторитетни научни организации, като Институтът по социална екология – Виена изчисляват този дял на 18% от общия въглероден отпечатък.

Инициативата срещу интензивното животновъдство предвиждаше 25-годишен период за поетапен отказ от индустриалното отглеждане, подкрепен с подходящо субсидиране от държавата. Противниците на инициативата – основно индустриални фермери, обявиха прогнозите си за покачване на цената на месото с 20 до 40%, в случай че гласоподавателите я одобрят. Като негатив на предложението беше посочвано също сложното администриране и сертифициране на био-животновъдството.

Според социологическите данни в началото на публичния дебат по темата в Швейцария застъпниците за правата на животните, веганството и климатичната политика надделяваха, но с наближаването на датата на референдума настроенията се бяха обърнаха и едно значително мнозинство от 63% отхвърли въвеждането на плана за отказ от интензивното животновъдство в страната. Интересно беше гласуването на кантоните. Както е известно за приемане на резултата от всеки национален референдум в Швейцария е необходимо да има две мнозинства: обикновено мнозинство на гласувалите граждани и обикновено мнозинство на кантоните. В случая само един единствен кантон – Базел, гласува в подкрепа на инициативата.

Както посочихме по-горе, Швейцария има строги изисквания към интензивното отглеждане на животни. Така например клетъчното отглеждане не е допустимо. За сравнение, в страните от ЕС клетките ще отпаднат към 2030 г. За тяхната забрана допринесе и активността на европейските граждани – Европейска гражданска инициатива с такава цел беше подписана от 1,4 млн. граждани през 2020 г., с което стана първата успешна селскостопанска инициатива в ЕС.

Даниела Божинова Снимка: Keystone/Urs Flueeler