Ще има ли шанс гражданското законодателство в България

Резки трусове в т.нар. представително управление у нас поставиха през последните дни ребром въпроса за това колко още ще продължи животът на настоящия парламент и правителство. На този фон обаче изглежда вечен въпросът за политическите права и включването на гражданите в политическия процес. Той стои ребром от началото на прехода, та до днес. Отсъствието на влияние на гражданите върху публичната политика извън изборния ден си е съществен дефект на нелибералната българска демокрация.

В деня на инфарктното гласуване за сваляне на председателя на 47-то Народно събрание Н.Минчев от поста му – 16 юни, в една от залите на парламента се проведе заседание на Обществения съвет към Постоянната комисия за прякото участие и гражданското общество. На заседанието беше представена Национална гражданска инициатива „Аз решавам”, която предлага на парламента готов граждански законопроект за извършване на промени в действащия от 2009 г. Закон за прякото участие в държавната власт и местното самоуправление (ЗПУГДВМС).

Даниела Божинова, говорител на инициативата и дългогодишен застъпник за правото на референдум посочи, че промените са формулирани от граждански експерти и организатори на референдуми, които на практика са се сблъскали с тежките ограничения и недомислици на закона. Според нея, именно рестриктивният характер на ЗПУГДВМС и пълното му разминаване със законодателните стандарти, утвърдени от Съвета на Европа, са направили невъзможно провеждането на успешни референдуми в България. И ако в местното самоуправление някои референдуми в малки населени места все пак са довели до резултат, то всички национални референдуми досега са завършили с пълното отхвърляне волята на българските граждани - българите не сме решили пряко нито един въпрос на държавното управление. Оказва се, че законът блокира Конституцията, която още в своя чл.1 постулира правото на пряко упражняване на държавната власт от гражданите.

Инициаторите на промени в закона за референдумите предлагат премахване на настоящия висок кворум-участие за признаване на резултатите, по-ниски квоти за свикване на референдуми, намаляване на личните данни в подписките, премахване на административната тежест за изготвяне на електронни таблици, повтарящи изцяло подписките и др. Премахват се някои недомислици, свързани с правото на подписване и с правото на участие в местни референдуми, включително за европейските граждани, пребиваващи в България. Набляга се на прилагането на новите технологии при подкрепа на инициативи и др. „Аз решавам” не е първата гражданска инициатива в това отношение. Тя е предшествана от „Участие, не участ”(2016) също предложила законопроект за подобряване условията за референдуми, гражданското законодателно предложение за въвеждане на „Национална електронна гражданска инициатива” (2015) по модела на Европейската гражданска инициатива и др. Тези инициативи са оставени без внимание от българските управляващи.

По същия начин „Национална гражданска инициатива за забрана на отглеждането, умъртвяването и търговията на животни с цел добив на ценни кожи в Република България”, подета през 2018 г. и рекордьор по брой подписи – над 50 хил., е оставена без внимание от законодателите в няколко парламента. Едва неотдавна Министърът на Околната среда и водите затвори със своя заповед фермите за норки в България. На заседанието на Обществения съвет Инициативата беше представена от Петя Алтимирска. В случая става въпрос също за гражданско законодателство – предложението е законодателен текст, с който да бъде променен Законът за ветеринарномедицинската дейност.

Ще има ли шанс гражданското законодателство в българската демокрация? Днес, когато се говори за гражданска наука, гражданска журналистика, краудсорсинг и др. изглежда естествено да бъде въведен инструмент, с който гражданите да получават възможност да дават смислени предложения и решения, а политиците да получават задължението да ги разгледат, приемат и приложат. Или още по-добре - направо предложенията да бъдат гласувани от избирателите на референдум, така както правят от сто години в най-добрите демокрации с действаща „гражданска законодателна инициатива”. Подобно предложение са съдържа в законопроекта на „Аз решавам.”

Ясно е обаче, че хората от „Аз решавам” не решават – парламентът, ако има още живот, е този, който следва сериозно да разгледа инициативата и в диалог с гражданското общество да приеме законодателни промени за реално включване на гражданите в предлагането и вземането на решения. В най-добрия случай. За другите случаи гражданите си знаят от опит.

Инициатива БГ

Всички новини
2022-06-18