“България е по-напред от нас по отношение на референдумите. Ние трябва да “препишем” от вас”, ми казва един исландски депутат от Пиратската партия, след като го запознавам с основните положения на нашето законодателство за пряко участие. Заключението му е основано на факта, че нашият специален закон за референдумите предвижда българските граждани да могат да предизвикат референдум с представяне на определен брой подписи. В Исландия такава възможност не е предвидена - гражданите не могат да инициират референдуми, не могат и депутатите. Те въобще нямат закон за прякото участие като нас. Имат само няколко клаузи в Конституцията - тази, която са им дали датчаните през 1918 г. и която самите исландци са допълнили през 1944 г., когато са станали напълно независима република.

Историята на исландските референдуми обаче показва, че заключението на моя събеседник е прибързано. Исландия е използвала референдуми по-често от България и по истински съществени въпроси на своето развитие. Ето хронологията на исландските референдуми:

1. 1908 г. Референдум за забрана вноса на алкохол - вносът е забранен
2. 1916 г. Референдум за въвеждане на задължителна трудова повинност - отхвърлен с 92%
3. 1918г. Референдум за суверенитет, но под монархическото върховенство на Дания - приет
4. 1933 г. Референдум за премахване на забраната за внос на алкохол - премахната
5. 1944 г. Референдум за пълна независимост от Дания - приет
6. 2010 г. Референдум за приемане на финансов план за спасяване на фалирали банки - отхвърлен
7. 2011 г. Референдум за държавни гаранции за спасяване на фалиралите банки - отхвърлен
8. 2012 г. Референдум за приемане на нова конституция - приета, но впоследствие блокирана от парламента
9. 2026 г. Референдум за подновяване на преговорите за членство в ЕС - отхвърлен

Вижда се, че въпреки недостатъчно развития си механизъм за пряко участие Исландия е взела повече решения с участие на гражданите, отколкото България. Прави впечатление също, че въпреки своята съвещателност и необвързваща сила (друг голям недостатък на прякото участие в Исландия),проведените допитвания са имали реално въздействие върху управлението на държавата (с изключение на референдума от 2012 г.). За сравнение, народната воля, изразена на референдуми в България не е оказала въздействие върху държавните дела при демокрацията след 1989 г., въпреки своята задължителност (резултатът от референдумите у нас следва задължително да бъде приложен, но законодателите са се погрижили никога да не се стига до резултат).

Ето някои причини за наблюдаваното разминаване:

Безспорен фактор за по-честите допитвания в Исландия е нейната демократична традиция и култура. Алтинги е основан през 930 г. и е най-старият действащ парламент, а това означава, че исландското общество е изработило практики на обсъждане и търсене на общата полза, респект към правата и интереса на другите. Израз на тази демократична култура е разбирането на политическия елит, че за дадено важно решение следва да поиска съгласието на гражданите.

Така можем да обясним и референдума от 29-ти август, който не беше задължителен за свикване, но беше свикан. Допитването за членството в ЕС беше част от обещанията на дошлата на власт през 2024 г. Нова демократическа партия, която очевидно изпълнява ангажимента си към избирателите.

Разбира се, за да сме обективни, трябва да посочим, че и в Исландия, подобно на България, има случаи, в които политическият елит предпочита да реши нещата по целесъобразност, а понякога и в противовес на общото желание. Като пример може да посочим несвикването на референдуми по предходни споразумения на Исландия с Европейския съюз - тези за EFTA и EEA. На практика току-що отминалият референдум беше първият по въпрос на европейската интеграция.

Друг отрицателен пример е блокирането от исландските партии в парламента на разработената с широко гражданско участие (и краудсорсинг) и приета на референдум (2012) нова конституция на страната.

В допълнение към фактора демократична култура откривам нещо интересно и добре работещо в действащата Конституция на Исландия. Това е клаузата за задължително свикване на референдум относно закон, който е приет от парламента, но е отхвърлен от президента.

Точно по силата на тази клауза е взето може би най-критичното пряко решение в най-новата история на Исландия - решението за банките. През 2010 и 2011 г. Алтинги гласува финансови планове за спасяване на фалирали банки, но президентът отказва да ги подпише и нещата стигат до решението на обикновените исландци. Те отхвърлят плановете за спасяване на безотговорните си банкови институции на два референдума и въпреки трудностите се справят със всички предизвикателства на кризата, без да се заробват с допълнителни дългове. Днес се гордеят с това.

Това ме кара да си мисля, че по-скоро ние трябва да “препишем” нещо от исландците - ако въведем подобна клауза в нашия основен закон, ние ще имаме контролен механизъм за спиране на лоши законодателни решения.

Текущият контрол по законодателната дейност у нас сега разчита основно на ветото на българския президент. Но неговото вето е сравнително слабо. Когато президентът върне закона обратно в парламента, депутатите могат да преодолеят ветото с абсолютно мнозинство и да приемат окончателно закона. В тази ситуация обаче българските граждани нямат полезен ход. Имат на разположение само социалните мрежи и протестите. Съвсем различно ще бъде, ако добавим към правомощията на българския президент и гласуване на българските граждани на референдум относно проблемния закон. Тогава наистина ще имаме думата за реален контрол върху решенията на нашите избраници в парламента, както се предвижда и в други демократични държави.

Можем да препишем и още нещо от исландската конституция: “Чл.11 Президентът на републиката може да бъде отстранен от тази длъжност преди изтичане на редовния му мандат, ако за отстраняването му гласува мнозинството от избирателите на референдум, свикан до два месеца след вземане на решение за отстраняване на президента от квалифицирано мнозинство от 3/4 от членовете на законодателния орган...

В случай, че референдумът не одобри отстраняването на президента, то законодателният орган се разпуска и се насрочват избори за нов парламент.”

С тези две подобрения в конституцията по исландски образец, доказали че работят във времето, можем да овластим българските граждани за реален контрол върху управлението - както върху законодателната дейност, така и върху избраните от тях депутати и президент.

Не е лошо, нали? Освен ако не решим да чакаме да натрупаме демократична култура и зрялост. Лошото е, че натрупването не става само с време, а и с практикуване. Няма как да натрупаме демократична култура, ако междувременно не практикуваме демокрация.

Размисли за исландските референдуми и правомощията на българския президент

Даниела Божинова

снимка: AI