
„Подкрепяте ли повишаването на данъка върху недвижимите имоти за град Кюстендил от 1,4 промила на 1,9 промила“ и „Подкрепяте ли повишаването на такса битови отпадъци за град Кюстендил от 1,4 на 1,9“ попита кметът Петър Паунов жителите на Кюстендил в безпрецедентен референдум за местните данъци и такси на 30 октомври, събота.
Според предвиждания на Общината, предлаганото увеличение ще натовари данъкоплатците с допълнителни 11 лв. годишно за данък сгради и с 18 лв. за такса смет. В резултат на увеличението се очаква да бъдат генерирани общо 610 хил. лв. годишно за общинския бюджет.
Тъй като местното допитване е с недопустим предмет от гледна точка на Закона за прякото участие, който забранява референдуми по бюджетни и данъчни въпроси, неговата организация се различаваше от традиционната организация на изборен процес. Референдумът беше организиран в 87 секции на открито с участие на доброволци и без пряк ангажимент на полицията да охранява референдума, макар нейното ръководство да увери обществеността, че ще бъде на поста си за осигуряване на обществения ред.
На референдума гласуваха 2500 души от общо 36000 избиратели. Повече от половината гласували обаче не одобриха увеличаването на налозите. При това положение не е ясно какво решение ще вземат органите на местна власт – дали общината все пак няма да качи налозите заради тежкото си финансово състояние предвид КОВИД епидемията, икономическата криза и високите цени на тока. Данъците в община Кюстендил не са променяни от 2007 г.
Кметът Паунов се слави като фен на пряката демокрация и често се допитва да мнението на съгражданите си. През 2011 г. той инициира референдум за общински медико-балнеологичен комплекс в гр. Кюстендил, който да бъде изграден „с привлечени средства от външно финансиране в размер не по–голям от седем и половина милиона евро, при годишен лихвен процент не по-висок от шест цяло и пет десети пункта“. Тогава идеята беше подкрепена от 93% от гласувалите, но не беше постигнат абсурдно високия кворум-участие, който се изискваше от закона и референдумът не беше зачетен. През 2015 г. преди местните избори Паунов попита съгражданите си в импровизиран референдум дали да се кандидатира отново за кмет. Други идеи, които Паунов е пробвал да постави на общественото внимание са създаването на крайгранична зона за търговия и сътрудничество с облекчен режим, както и начинът на преструктурирането на ВиК услугите.
Някои медии квалифицираха референдума в събота като „странен”, вероятно имайки предвид неговия предмет. Има държави обаче, където подобен референдум е стандартен и почива на разбирането, че увеличението на налозите става със съгласието на данъкоплатците след предоставяне на прецизна мотивировка защо е необходимо. Такива държави са Швейцария и САЩ, където в повечето случаи референдумът е задължителна част от процедурата по промяна на данъците и таксите (на щатско и по-ниско ниво на самоуправление в САЩ).
В тези страни поемането на общински дълг над определен таван също така задължително се подлага на одобрение от данъкоплатците на референдум.
Даниела Божинова
Снимка: Кметът Паунов/Dariknews