Граждански законодателни събрания, съставени на случаен принцип с извадка от избирателните списъци, бяха проведени през последните десетина години няколко страни на Европа и Америка. Доскоро най-успешна в това отношение се считаше Ирландия, която в резултат на две граждански конституционни събрания направи важни промени в действащата си конституция. В момента фокусът на вниманието се премества към Белгия, която  се похвали, че става първата демокрация в света, която превръща тази практика в постоянна.
Парламентът на немскоговорящия регион на Белгия е взел решение, за което съобщи вчера медията ЛьоСоар, че институционализира гражданското събрание със случайна подборка, което да изслушва експерти, да умува, дебатира и предлага решения по теми, също определени от гражданите като важни. Системата ще работи чрез постоянен граждански съвет, регулярни променящи се състави на събранието и процедура за включване на гражданските предложения в официалния законодателен процес на парламента.
Най-успешни граждански законодателни събрания досега бяха тези в Канада – за разглеждане възможностите на различните избирателни системи и предлагане на нова изборна система, Ирландия – за разглеждане на проблемите с ограниченията на аборта и еднополовите бракове и успешното им решаване чрез предложения на тези събрания ( в Ирландия) и гласуването им на референдуми от гражданите на страната.
Системата следва модела за „мислеща демокрация” на известния теоретик на делиберативната демокрация Джеймс Фишкин. С него се прави опит да се преодолеят недостатъците на гласуването на избори и референдуми, където избирателите се водят от емоции или вземат не много информирани решения ( справка Брекзит).

Практиката на гражданско законодателно/конституционно събрание се подкрепя и изучава  от активисти и изследователи, които смятат, че е крайно време да се търсят нови демократични модели. Необходимо  е да се обнови системата за изразяване на обществените интереси, която разчита единствено на политически партии и законодателна дейност на изборни представители.

Измислена в началото на 19 век, за демократичното развитие тази система е нещо както въглеводородния вариант на енергетиката, която днес революционно излиза от фосилната фаза и навлиза в друго битие. Възобновяеми енергийни източници за демокрацията стават енергията, таланта и познанията на гражданите-интернавти от 21 век, които са свързани в мрежово общество, бързо се информират и искат да имат думата по много въпроси, особено когато става въпрос за собствения им живот и бъдеще.

Даниела Божинова

Снимка: citizensparliament.uk