Подписите за свикване на референдуми и граждански инициативи да се осъществяват при намалени изисквания за предоставяне на лични данни, а също така да се въведат електронни инициативи и възможност за подписване онлайн. Това обеща и записа българското правителство в Третия национален план за открито управление. Записаното трябваше да бъде изпълнено до 30 юни 2018 г. Изпълнението на този ангажимент е 0%.
Но нещата не остават същите – те се влошават. С въвеждането на европейския Общ регламент относно защитата на данните, в сила от 25 май т.г. събирането на подписи за пряко участие стана особено тежко. Най-напред заради психозата, създадена около затягането на режима на личните данни, хората все по-малко желаят да предоставят ЕГН. Често, за да подкрепят подписка, те попълват своя телефонен номер вместо ЕГН, което прави подкрепата невалидна и е силно подвеждащо за организатора на подписки.

Българските власти не изясниха режима на събирането на подписи в условията на новия регламент и оставиха на инициативните комитети сами да се досещат и тълкуват изискванията. За да се презастраховат, организатори на подписки започват да въвеждат допълнителен списък на гражданите, подкрепили инициативата, в който те трябва за втори път да попълнят имената си и да се разпишат. С това, според тях, се удовлетворява изискването за деклариране на доброволност при попълването на лични данни в първия списък (инициативата).
Като добавим към тази сложнотия уникалното изискване на българските власти – те единствени в света изискват това – хартиените подписки да се преписват в електронен файл, натоварването на организаторите на инициативи и подписки става особено тежко. Същевременно тяхната уязвимост като администратори на лични данни в условия на липсващи указания нараства.
Срещу всички тези мъки продължава да стои неясното задължение на общинските съвети и националния парламент по Закона за прякото участие да разгледат и се произнесат по направените граждански предложения ( местни и национални инициативи) – нещо, което най-редовно се пренебрегва от властимащите. Тук припомняме, че Национална гражданска инициатива „Участие, не участ”, която през 2016 г. беше внесена в Министерски съвет от 300 граждани, желаещи да подобрят закона за референдумите и съответно предлагащи законодателно предложение, което МС да внесе в парламента, тази инициатива в момента пребивава в Софийски административен съд, който следва да реши казуса с бездействието на Министерски съвет.

И накрая, за по-пълна картина на прилагането на режима на личните данни – нов и стар, у нас само ще посочим тоталния хаос, царящ в Агенцията по вписванията. Тази държавна институция публикува без никакъв свян и угризения и в пълно нарушение на българското и европейското законодателство сканираните копия на вашите учредителни актове, отчети и т.н. с всички съдържащи се в тях ЕГН, номера на лични документи, подписи на лица и други лични данни. Отстоят само на няколко клика разстояние от този, който се интересува. Необходимо е само да знае ЕИК или Булстат на съответното юридическо лице – а този номер може да се вземе от всяка касова бележка, фактура и т.н.

Както се казва, хвала на такъви правоприлагащи власти! Да живее правовата държава!

Даниела Божинова

Снимка: blasfemias.net