По-малко депутати и повече мажоритарност на парламентарните избори искат от гражданската група „Хората решават” в Хърватия. Групата обяви, че е събрала над 450 хил. подписа за провеждане на национален референдум при изискване за 375 хил. Предложенията са за намаляване броя на депутатите от 150 на 120 и разширяване на преференциалното гласуване от една на няколко преференции.
Освен това от „Хората решават” смятат, че следва да се намали квотата за етническите малцинства от 8 на 6 места в парламента, както и да се ограничат възможностите на малцинствените депутати да играят решаваща роля при гласуването на бюджет или доверие на правителството.
Последното искане беше посрещнато на нож от представителите на малцинствата – общо 22 в Хърватия, от които най-голямото е сръбското – 4,5%. Прави впечатление, че националните и международните медии се фокусират изключително върху последното искане, което определят като дискриминационно, а инициаторите на референдума – като крайно десни.
За да изчистят съмненията относно конституционността на въпросите, от „Хората решават” заявиха, че предпочитат Конституционният съд да бъде сезиран възможно най-скоро от парламента, така че да не се бави референдумът и да се свика до септември.
По информация на националните медии на Хърватска президентката на страната Колинда Грабар-Китарович е заела неутрална позиция по въпросите на референдума, подчертавайки обаче, че волята на хората трябва да бъде уважена: „ Те искат промяна на избирателната система и по-голяма роля при подбора на кандидатите в листите и това е съвсем легитимно искане”.

За разлика от нея, премиерът на страната Андрей Пленкович е посочил, че счита предложенията на инициативния комитет за „безотговорни”. Редица депутати са подкрепили това мнение и са добавили, че ако се промени избирателната система, това ще окаже много негативно влияние върху политическия живот, тъй като хора-популисти ще съумеят да се доберат до властта.
Инициаторите очакват значителни пречки и обструкции по пътя към референдума от страна на управляващите, тъй като предлаганите промени биха могли тотално да объркат добре отиграни властови схеми и конфигурации в парламента.
Едновременно с подписката за електорална реформа, през май в Хърватия се проведе още една кампания за национален референдум – от гражданската група „Истината за Истанбулската конвенция”. Тя настоява да бъде отменена ратификацията на Конвенцията за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие от Хърватия. В края на май инициаторите поискаха удължаване на срока за събиране на подписи с 15 дни, като се позоваха на административни трудности при провеждане на подписката на някои места в страната.
През последното десетилетие Хърватска и Словения са страните с най-активно ползване на правото на референдум от страна на гражданите и най-много инициирани и реализирани референдуми (Словения е лидер с 24 референдума). Без съмнение силно благоприятстващ и мотивиращ фактор е демократичното им законодателство за пряко участие. Хърватска е единствената страна от бившия социалистически блок, която не поставя никакви изисквания за избирателна активност за признаване резултатите от референдумите, а Словения има праг от 20% избирателна активност.

Даниела Божинова

Снимка: Колинда Грабар-Китарович, Президент на Хърватска World Atlas