Регионален вот за повече автономия се състоя на 22 октомври в италианския север: регионите Ломбардия (Милано) и Венето (Венеция). Допитването протече мирно и спокойно за разлика от каталунския референдум на 1 октомври, в който бяха използвани барикади, полицейски сили и т.н. Каталунците поискаха самоопределение и отделяне от Испания. Техният референдум беше обявен за незаконен и забранен от централното правителство, а изходът му все още е неизвестен. Италианците в Ломбардия и Венето гласуваха за регионална автономия – нещо, което е заложено като възможност в националната им конституция. Със самочувствието на региони, създаващи 30% от БВП на Италия, двете провинции пожелаха по-голяма фискална децентрализация. Повече приходи да остават на разположение на местното самоуправление пожела община Белуно в регион Венето, която проведе свой местен референдум едновременно с регионалния и поиска не само повече регионална, но и повече местна автономия.

Референдумите бяха инициирани от най-голямата регионална италианска партия – „Северна лига”, чиято кауза в миналото е била отделяне от Италия и създаване на нова държава Падания по течението на р.По. „Северна лига” понастоящем е изоставила идеята за независимост и се бори за автономия. Референдумът получи подкрепа и от опозиционната сила – популистката партия „Пет звезди”.

Около 11 милиона италианци имаха право да гласуват в допитването. Активността във Венето стигна почти до 60%, а в Ломбардия остана малко под 50%. Над 90% от гласувалите заявиха желание за регионална автономия. Допитването нямаше обвързваща сила, а и въпросът беше доста общ, звучащ почти като въпроса „обичате ли майка си”, на който е ясно как отговарят хората, още повече в Италия. Политици и експерти – противници на референдума, коментираха, че е било безсмислено да се харчат пари за нещо, което може да се постигне с преговори с централното правителство.

А разходите за референдума не бяха малки. Венето използва около 15 млн. евро за организиране на допитването, докато Ломбардия – над 40 млн. евро, с голяма част от които беше закупена технология за електронно гласуване с помощта на таблети – нещо, което се прави за първи път в Италия. Намерението е след референдума таблетите да се предоставят на училищата в региона.

Референдумът даде безспорен мандат на регионалните лидери на Ломбардия и Венето за водене на преговори за автономия с централното правителство. Макар де юре такива да можеха да се водят и без референдум, сега вниманието към тях и високата им легитимност е гарантирана. Политолози смятат, че посредством референдума инициаторите са постигнали и някои тяснопартийни цели, а именно да повишат общественото доверие в партия „Северна лига” и да увеличат шансове й на избори 2018.

В момента 5 от общо 20 региона на Италия имат автономия, но Ломбардия и Венето не са сред тях. Италия е обединена от 150 години, но в нея продължава да се чувстват социално-икономическите разлики между отделните провинции и най-вече разделението на страната на Север и Юг.

Референдумите в Ломбардия и Венето, макар за автономия, а не за независимост, задълбочават тенденцията на отделяне, самоопределяне, еманципиране и т.н. на региони и държави, започнала с Брекзит през 2016 г. и продължила през настоящата година с референдума в Каталуния и допитването за създаване на кюрдска държава. Любопитно е как едновременно с процесите на окрупняване и глобализация, протичат и процеси на разпадане и регионализация, поставящи въпросителен знак пред бъдещето на националната държава, поне такава, каквато съществува от 19 век насам.

Даниела Божинова

Снимка: thelocal.it