На 17 април в Италия се състоя за първи път национален референдум, свикан от регионални парламенти. Девет региона се противопоставиха на новоприета законодателна мярка, която дава възможност находищата на нефт и газ в дългата 12 мили морска зона да се експлоатират до пълно изчерпване (вместо в рамките на 30-годишен срок).

Срещу безлимитните концесии се обявиха туристически фирми и еколози с аргументи за чистотата на околната среда и повишаване на сеизмичния риск.

На противоположната позиция застана правителството на Матео Ренци с основен аргумент – защита на 11000 работни места.

Тактиката на противопоставяне на чиста околна среда и работни места беше придружена и от класически призив към бойкот на референдума, отправен от Ренци. Тези призиви вършат добра работа в страните, в които има висок кворум-участие, за да бъде зачетен референдумът. В Италия кворумът е 50% +1.

Бойкотът за пореден път реши изхода на референдума. Избирателната активност леко надхвърли 30% (около 15 милиона души), като от гласувалите около 80% се обявиха ПРОТИВ безлимитния добив. Това обаче няма значение, тъй като референдумът няма да бъде зачетен.

От 1995 г. досега в Италия има само един валиден (2011 г.) от общо седем национални референдума. (Един от въпросите в признатия референдум беше също на еко тематика: ядрена енергетика. Тя беше отхвърлена от 94% от гласувалите.)

За провеждане на референдума на 17 април бяха похарчени 300 милиона евро. Според Рикардо Фракаро, депутат от партия „Чинкуе стелле“ (цитиран от швейцарската медия PeopleToPower), голяма част от тази сума е могла да бъде спестена, а и активността да бъде повишена, ако правителството беше се вслушало в гласа на разума и беше насрочило допитването в един и същ ден с изборите през юни за кметове в големите метрополии (Рим, Милано, Торино, Болоня и други). Правителството обаче е отхвърлило този вариант и направило всичко възможно да саботира референдума.

Снимка: Italian Insider