Google+

Словенците казаха НЕ на закон за водите

slovenia-seenews2021

Докато избирахме парламент в неделя 11 юли, словенците гласуваха на референдум закон за водите.
Нормативната уредба на референдумите в Словения, за разлика от България, дава възможност един закон, приет от парламента, да бъде подложен допълнително на гласуване от гражданите. В резултат на такъв референдум-вето въпросният закон може да бъде одобрен или отхвърлен от гражданите. Инициирането на допитване може да се случи с подписка от минимум 40 хил. избиратели. За да бъде отхвърлен един закон, следва срещу негода са гласували мнозинството от явилите се на референдума и това мнозинство да представлява една пета от избирателите (около 340 хил. избиратели).

Референдумът беше иницииран от обединение на екологични организации и други групи на гражданското общество „Движение за питейна вода“, което успя да събере над 52 000 подписа. Законът, чието прегласуване беше поискано, приет от парламента през март, внасяше промени в режима на строителство край реки, езера, море и др.
В разразилия се обществен дебат правителството настояваше, че всъщност е затегнало правилата и е предоставило повече фондове за вода и защита от наводнения. Противниците на законодателните промени, обратно, твърдяха, че промените благоприятстват единствено частни интереси, че биха довели до неприемливо презастрояване, както и биха ограничили обществения достъп до вода и застрашили нейното качество.
Активистите бяха подкрепени от опозиционни партии, както и от академичната и научна общност, която със своята екпертиза потвърди очакването за влошаване на ситуацията с водите в Словения, ако законодателните промени бъдат приложение. Националният омбудсман предупреди, че законът е приет набързо и без необходимите консултации.
Референдумът беше с висока избирателна активност – 46%, каквато не е имало от 2007 г. насам, когато беше прегласуван закон за приватизацията. Гласувалите неодобрение на закона бяха 87% от всички участвали в референдума, а одобрение – 13%. В числено изражение процентът на неодобрение представляваше общо 678400 гласа т.е. почти два пъти повече от нужните. В резултат на референдума законът за водите не влиза в сила.
Успехът на „Движение за питейна вода” беше приветстван като постижение на гражданското общество на Словения. Правото на вода е прието за конституционно право в Словения през 2016 г.
Прякото участие на словенците във вземането на важни политически решения в тяхната държава определено е доста ефективно. През 2017 г. гражданска група „Данъкоплатците не се предават” начело с пенсионера Вили Ковачич предизвика референдум относно размера на инвестицията в ж.п. линия. А след референдума атакува в съда и спечели дело за неправомерно влияние на правителството върху кампанията и резултата на референдума. Това развитие предизвика оставката на премиера Мирослав Церар през 2018 г., а с нея и извънредни избори.

Даниела Божинова

Снимка: SeeNews

You can leave a response, or trackback from your own site.

Leave a Reply