Google+

За първи път: в Бургас се проведе дебат за равнопоставеността на половете

общ сайтт

Този месец от Инициатива БГ организирахме дебат за равнопоставеността на половете. В него взеха участие кандидат-депутати от няколко политически сили, които се борят за доверието на избирателите в предстоящите парламентарни избори.

Дебатът може да гледате на този линк.

За улеснение, както и за да можем да достигнем до хората със слухови увреждания, дебатът е транскрибиран по-долу.

Събитието се осъществи с подкрепата на Български фонд за жените.

 

„Виж какво, Мангъров, ако бях жена, шях да ти пусна“, „Тъпа кърджалийска…“ (всички знаем какво следва), „Аз жените ги предпочитам за други работи“, „Ние в ГЕРБ сме виж колко жени, дет се вика тук-таме някой мъж, ама и той жена:“, „Тишината в спалнята ражда безумия“, „Група кресливи жени с тия уж болни деца“.

Тези цитати са на премиер, бивш вицепремиер и бивш министър. За съжаление управниците и политиците активно допринасят (с речта си) за неравенството с ежедневна доза сексизъм, често маскиран като небрежнярско чувство за хумор. Това добре илюстрира проблема, който сме се събрали да обсъдим днес. Всички знаят, че думите са сила, оръжие, те могат да дамгосват. Затова нека си зададем въпроса – каква е тази страна, в която политическото говорене е на такова махленско и човеконенавистническо ниво?

Много хора спорят, че ние българите сме си добре и равноправие има. Подобни реплики обаче от влиятелните хора в политиката показват, че това не е точно така. Какъв според вас е ключът към промяна в посока постигане на равнопоставеност на половете в България?

Тодор Шейков, на 9-то място в листата на „Изправи се! Мутри вън“
Дали Б.Б. спи спокойно и си мисли, че не дискриминира някого на полова основа? Разбира се, че той би казал, че не дискриминира никого. Той и други политици като него обаче нямат никакво значение, тъй като обществото няма да реагира. Докато обществото не стане по-чувствително на тази тема, нещата ще стоят така, както са си сега. Ако това, което тези политици говорят, би имало някакви (социални и политически) последици, те много повече ще се замислят какво говорят. Това е начинът, по който може да се влияе на тези процеси. Лично аз не разчитам българските политици да преживеят катарзис. Напротив, очаквам да се изгради една по-голяма обществена чувствителност към проблема.

Даниела Божинова, на 3-то място в листата на Обединение „Демократична България“ (ДСБ, „Да, България“ и „Зелено движение“)
По отношение на тези сексистки изказвания, бих казала, че те не се възприемат за сексистки от голяма част от публиката. Дори напротив, подобни изказвания може би са част от популярността на определени политици. Културата на Балканите е по-мачистка и поради това подобни изказвания носят популярност. Има и такива изказвания, които са в същия дух, но за жени политици. Например г-жа Татяна Дончева е представена като „единственият мъж в българската политика“. Жените трябва да се представят по подобен начин, за да се харесат на публиката. Ние трябва да проявяваме нетърпимост към подобен език. Аз лично много се дразня от фразата „Баба Пена“ (в смисъла на „толкова елементарно, че даже Баба Пена би разбрала“), която е свързана с омаловажаването на жените като по-долна категория интелектуални същества. За Дядо Пенчо не съм чувала да се споменава. Това е само един пример, иначе езикът ни е пълен с такива фрази.
За повишаване на чувствителността по този проблем са необходими много мерки още от образователната система и във всички етапи от нашето развитие. Медиите играят важна роля в този процес.

Драгомир Ошавков, на 2-ро място в листата на „Изправи се! Мутри вън!“
В българската политика има едно голямо лицемерие що се отнася до жените политици. Повечето мъже политици ги приемат като един отличен изпълнителски състав. Те обичат да се заобикалят с жени, тъй като знаят, че работата ще им бъде свършена бързо и успешно. Обикновено обаче в по-неформална обстановка те показват истинското си лице.
Преди всичко по отношение на споменатите позорни изказвания показват едно лошо възпитание. Възмутително обаче и поведението на същите тези жени, които биват обиждани. Цвета Караянчева би трябвало след една такава реплика (на Б.Борисов) като една жена, която държи на своето име и своя имидж, да напусне партията. Това би било едно достойно поведение. Видяхме точно обратното. Тя се мъдреше до Борисов със скръстени ръце, гледаше го влюбено, пърхаше с мигли.
Аз съм особено горд, че в моята партия видните лидери са жени.

Мариана Митова, на 2-ро място в листата на „Българско национално обединение“
Аз ще си позволя да бъда по-мека по отношение на тази толерантност, към която апелираме. Истината е, че няма как да критикуваме и може да апелираме към избирателите как да гласуват. Има ли подходящ политик, в който да се припознаят? Иначе да моделираме хората – в това не съм съгласна. Да ги оформяме по друг стандарт и начин на мислене, различен от българския – нашата народопсихология е много особена (вкл. психология на тълпата е модел, в който българинът не се вписва). Поради тази причина аз апелирам не да променяме народопсихологията, и да се фокусираме не върху това дали (нарицателното) „баба Пена“ е обидно, а по-скоро да предприемем такива действия като политици, които със своя капацитет, знания и практически опит да оформят едно такова законодателство и образователна система (от най-ранна детска възраст), които да изграждат индивиди, уважаващи се един друг, и да могат да оценяват разликата между половете. Едва тогава може да говорим за култура на политиците в тяхните изказвания, и за една работеща система.

Водеща: Нека обаче не оправдаваме сексизма с народопсихологията…
Мариана Митова: Нека не бъда разбрана грешно. Аз не оправдавам сексизма, нито приемам една жена да бъде обиждана, както публично, така и насаме. Не приемам насилието и агресията под каквато и да е форма.

Антон Коджабашев, водач на листата на ПП АБВ
В последно време съм изумен. Един български политик от Обединени патриоти веднъж пита една журналистка с какво бельо е.
Валери Симеонов назова едни майки с болни деца „кресливи жени“. Много е жалко един политик, който също така е вицепремиер да обижда така. Какъв срам. Сега отново виждам той се бори за някакво политическо доверие. Той дава ли си сметка, че повечето от гласоподавателите са жени? Коя жена би гласувала за човек, който обижда така жените и техните деца.

Истанбулската конвенция, насилие над жени – в каква посока трябва да върви България? Трябва ли да има правна рамка, след като сме заклеймили Истанбулската конвенция? И въобще признаваме ли насилието за проблем, борим ли се с него? Какво е решението?

Тодор Шейков („Изправи се! Мутри вън“)
Това е един политически горещ картоф, в който няма реален дебат. Поне честен, интелектуален дебат не съществува. Безспорно е, че каквато и да е форма на насилие би била недопустима. В бг кино непрекъснато си крещят. Много хора не подкрепят много да бъде разширявана дефиницията на насилието.
По отношение на социалния пол трябва да бъдем внимателни. Хората се страхуват. Затова трябва да търсим един български модел, който не би предизвикал голяма степен на отрицание, а не да се водим по чуждия (например в Канада, където има признати не знам колко полове).

Даниела Божинова (Обединение „Демократична България“ (ДСБ, „Да, България“ и „Зелено движение“)
Истанбулската конвенция не е горещ картоф. Той доста поизстина, тъй като Конституционният съд реши, че не може да я приемем. Някои съдии, които вече го напуснаха излязоха с особено мнение, че това решение е политическо. Приемането и ратифицирането й не стои на дневен ред. На дневен ред стои приемането на нови клаузи, които отсъстват, по отношение на защитата от домашно насилие. Български фонд за жените има становище по темата. Има предложения как да се осигури по-ефективна защита на жертвите от една страна, и от друга – по-добри програми за насилниците, които да бъдат превъзпитани. Специални защитени места. В момента отлежава закон за изменение и допълнение на Закона за защита срещу домашното насилие. Определено трябва да се попълнят празноти в съществуващата правна уредба.

Драгомир Ошавков („Изправи се! Мутри вън!“)
Проблемът с домашното насилие е често застъпен сред малцинствата. Това, което можем да направим, е да демонстрираме отношение. Да покажа червените флагове, които те да разчетат в бъдещите си отношения със своите партньори.
През 2015 г. в НК най-накрая бяха въведени промени, свързани с домашното насилие. ТО се появи въобще като термин. Там бяха предвидени някои доста строги мерки, например по-тежки наказания за убийство в усоловията на домашно насилие (до 15 г. затвор), наказания за следене на настоящ и бивш партньор (до 1 г. затвор или пробация), принуда, принудителни бракове. Предвидена е и една малко спорна според мен мярка (с която законодателят се е опитал да реши този проблем) – жертвите нямат право да оттеглят подадените искове за причинени телесни вреди.
ИК е известна като …, тоест не става въпрос за третия пол или джендърството. Тя беше експлоатирана неправилно. Обученията и експертизата да продължат. Важна е ролята на медиите – те трябва да не изоставят темата и да дават постоянна гласност. За миналата година има 17 убити жени. До настоящият момент няма официална статистика по отношение на насилието. Работата на правоохранителните органи трябва да бъде насочена точно в тази насока.

Мариана Митова („Българско национално обединение“)
Трябва да има цялостни обучения и реформи (вкл. за за правоохранителните органи), важни са родителските отношения от най-ранна възраст. ЕС с редица регламенти и директиви ни задължава да внедрим и възстановителното правосъдие, и медиацията. Грижа за жертвата трябва да има, защото вероятността тя да иска реванш и да се превърне в агресор, е огромна. Законът за домашното насилие беше фокусиран само върху жертвата, но не с правилния подход. По отношение на извършителя можем да се питаме каква е причината един човек да стане лош. Чрез възстановителни практики личността може да бъде променена и да бъде изцелена, човекът започва да се учи на емпатия. Възстановителното правосъдие трябва да се използва и като превенция, и от ранна детска възраст, за разграничаване на ролите на половете. Децата трябва да знаят, че момченцето е момченце и момиченцето е момиченце, че трябва да имат грижа един към друг. Говорим в ранна възраст и за една цялостна концепция в образованието.
Аз винаги съм подкрепяла ИК. ИК беше неправилно представена, интересно защо именно от онези, които няколко години преди да се разшуми за нея я обсъждаха публично на конференции и бяха положили подписи тя да бъде внедрена в нашето законодателство. В крайна сметка всичко се оказа един политически пиар. Оказахме се загубени в превода. Тук възниква и въпросът за качеството на експертите, които работят в комисиите на настоящото Народно събрание.

Антон Коджабашев (ПП АБВ)
За да бъдат наказани насилниците си има закони в България. Не съм експерт, но най-вероятно има механизми за възпиране на домашното насилие. Към днешна дата знам за много хора, които са осъдени за посегателство. Подобен акт трябва да бъде много сериозно наказан, но също така не трябва да се пресолява манджата. Трябва да се търси баланс, въпреки че е труднопостижим. При всички положения, насилието трябва да се преследва докрай и да бъде изкоренено. Трябва на децата от ранна детска възраст да им бъде обяснено колко лошо и недопустимо нещо е насилието.
ИК, доколкото съм запознат, имаше предпоставка за доразвиване. Нещо за което за нас, от християнския свят, това е недопустимо. Нямам против Азис и Евгени Минчев, въпреки това нормално е семейството да си остане съставено от майка и баща, а не както Европа иска – родител №1 и родител №2.

Политическото представителство на жените – има ли меритокрация или успелите жени в бг политика са посочени със златен пръст, или са заели своето място благодарение на своите компетенции и умения?

Антон Коджабашев (ПП АБВ): Факт е, че доста от дамите по министерства и агенцийки са посочени с пръст. Много от тях са действително калинки (това вече стана нарицателно). Това са некомптентни хора. Страшно много уважавам младите хора, които са заели постове, но си разбират работата. Когато видиш човек, който не само че не си разбира от работата, но и те гледа мрачно и иска да ти навреди, това ме отвращава.
От друга страна има жени, на които се възхищавам, няма да цитирам имена. Те знаят защо са там, където са. Пожелавам на много хора, когато гласуваме, да гледат компетенциите (на жените в листите), кои от тях са разумни, активни и образовани. В Парламента трябва да има много жени с (истински) качества и мотивация за бъдещо развитие.

Мариана Митова („Българско национално обединение“): По отношение това дали дамите в политиката и дали те са посочени – ние не можем да знаем дали това е така. Калинките също са една стигма. Не можем да говорим за жените по този начин.

Водеща: Ние говорим за успелите жени в българската политика.

Мариана Митова: Жените на политическата сцена в България категорично притежават качества и ние не случайно го виждаме. Но доколко те отговарят на онзи успешен политически модел, от който има нужда българина може да си отговорим с протестите, на които станахме свидетели. Хората излязоха на улицата. Тоест какви са тези политици – дами и мъже – в случая няма значение. Има значение, че държавата ни не се управлява както трябва. И в основата на всичко стои това, че нямаме добри закони, които да действат по правилния начин и да създават чувството за сигурност в обществото.
На тези избори като че ли има повече жени и като че ли има някаква конкуренция между партиите да покажат, че има жени-водачи.
Даниела Божинова: Такова впечатление ли имате? На тези избори има много по-малко жени в листите. И водачи, и въобще (в листите).
Мариана Митова: За водачи говорим, понеже (адв. Ошавков) спомена, че в неговата партия има жени водачи.

Драгомир Ошавков („Изправи се! Мутри вън!“): В Бургаски избирателен район няма нито една листа, която да е оглавена от жена. Малкото успели жени в политиката в България са self-made (самоизградени, благодарение на собствени качества). Една жена трябва да се бори много повече, за да достигне до такова ниво в сравнение с един мъж. Точно затова г-жа Манолова и г-жа Дончева заслужават голямо уважение.

Даниела Божинова (Обединение „Демократична България“ (ДСБ, „Да, България“ и „Зелено движение“): Прекрасно е, че има партии, които се ръководят от жени, но при тях има опасност да се получи т.нар. „индийски модел“ – на челна позиция има жена, надолу обаче – не. Например чак на 5 място в листата. Тъй като не можем да чакаме да изживеем тази неравнопоставеност, в много европейски държави – напреднали демокрации са приели врменни насърчителни мерки – например до 5 място да има определен брой жени. По същия начин, както квотите са обичайно приети в езиковите гимназии – в този случай квотите пазят момчетата. В днешно време обаче като заговорим за квоти, това не се харесва.
Тъй като квотите в България не се харесват въобще, аз бих предложила друга мярка. Тъй като имам голяма чувствителност като данъкоплатец.
Аз бих обвързала партийните субсидии с мястото, на което се намират жените в избирателните листи. Аз вярвам във финансовото мотивиране, и ако то е достатъчно голямо, бих се съгласила да давам моя дял от субсидиите да се разпределят по този начин.

Какви обещания бихте дали на своите избиратели?

Мариана Митова („Българско национално обединение“): Бих работила за намаляване на агресията и насилието в бг училище, превенция на домашното насилие в най-ранна възраст. Както по отношение на жените, Задължителна промяна в закона по отношение на домашнотн насилие, така че да се гарантират правата на жените, претърпели насилие. Като техен адвокат и аз съм преживявала това, и знам каква е болката им, познавам безпомощността им.

Антон Коджабашев (ПП АБВ): Еднократната помощ за дете трябва да бъде по-голяма, В Унгария Орбан направи точно това. Детските надбавки (към момента – нищожни сумички) трябва да бъдат увеличени, за да могат българските деца да растат в добра среда и пълноценно.

Драгомир Ошавков („Изправи се! Мутри вън!“): Първата мярка, която бих въвел, ако бъда избран, ще бъде насочена към жените на първа линия на ковид пандемията. Става дума например за средния медицински персонал. Никой не говори за медицинските сестри, а те са истински герои. Трябва да се направи нещо. Вдигане на заплати, допълнителни стимули. Нещо трябва да се направи за жените, които продължават да дават 12-часови дежурства в ковид отделенията. Върху тях пада основната тежест по време на пандемията.

Даниела Божинова (Обединение „Демократична България“ (ДСБ, „Да, България“ и „Зелено движение“): Жените са в отрасли и обществени сектори, които са силно засегнати от пандемията. Аз също веднага бих подкрепила мярка за подпомагане на медицинските работници, които се борят на първа линия.
Отдавна съм вдигнала мерника на някои (политически) предвания в обществената телевизия, в която виждам само мъже. Бих въвела изискване за баланс на половете, когато се обсъждат теми, различни от образованието – например в предаването „Референдум“ и в „Панорама:“
В социалната сфера – подпомагане на семействата (детски градини, помощи), но и особено поставянето на равна нога на двамата родители, освобождава повече време на жените, за да имат възможности да градят професионална кариера.

Тодор Шейков („Изправи се! Мутри вън“)
В моите разговори с гражданите съм забелязал следното: основно те се се делят на три групи: младите жени – интересуват се от по-добра образователна система и възможности за реализация, средна възраст – бъдеще за децата, трета възраст – проблемите на здравеопазването. В нашата програма ние сме предвидили мерки за всички тези групи.
Аз съм на девето място в листата ни и нямам големи шансове. Въпреки това, ако трябва да се обвържа с обещание, ще кажа следното: бих се консултирал с обществеността. Когато (кандидат-)депутатите станат депутати, те се самозабравят и не се интересуват от общественото мнение. Това е погрешно и те не трябва да смятат, че са всезнаещи. Не трябва да се губи връзката с избирателя.
През какъв канал? Ще могат лесно да се свързват с мен. Например аз се свързах с евродепутатката Клеър Дейли по време на протестите (миналото лято) и тя ми отговори без да има някаква лична изгода от това.

 

 

You can leave a response, or trackback from your own site.

Leave a Reply