Google+

Референдумът на Ердоган: за какво гласува Турция?

Референдум Ердоган Турция

Гражданите на южната ни съседка Турция гласуват на референдум за приемане на сериозни поправки в националната конституция на страната тази неделя.

Преди да бъдат предложени на избирателите обаче въпросните поправки, които са може би най-съществените от времето на Кемал Ататюрк насам, бяха обект на ожесточени дебати и дори ръкопашен бой в парламента, където привържениците на президента Ердоган все пак успяха да прокарат промените с девет гласа повече от необходимите 330.

Най-общо промените целят да разширят и бетонират властта на Ердоган, като му осигурят президентско дълголетие отвъд 2019 г., когато приключва настоящият му мандат.

Предлага се Турция да няма премиер и кабинет, а вместо това президентът да назначава вицепрезиденти и министри. Той ще може също така да разпуска парламента, да свиква избори и да управлява с декрети. Парламентът вече няма да може да контролира изпълнителната власт. От друга страна депутатите ще бъдат увеличени от 550 на 600, а възрастта за кандидатиране ще падне на 18 години. Последното вероятно е реализация на една стара идея на Ердоган за даване път на следващото поколение, възпитано в религиозни ценности, благодарение на (вече 14-годишното) управление на неговата партия. Друга конституционна поправка ще направи по-труден евентуален импийчмънт на президента предвид завишеното изискване за 2/3 мнозинство в парламента.

Предвиждат се поправки в основния закон и относно съдебната власт. Те вероятно са замислени от Ердоган, за да довърши разчистването на стари сметките, датиращи от времето, когато му беше повдигнато обвинение в корупция. След чистката на прокурори и съдии чрез арести по подозрения в гюленизъм, президентът на Турция сега се стреми да установи конституционен контрол върху съдебната власт чрез намаляване броя на членовете на Висшия съдебен борд на 13. От тях четирима ще бъдат назначавани пряко от президента, членове по право ще бъдат министърът на правосъдието и неговия заместник, също пряко определяни от президента, а останалите седем члена ще бъдат гласувани от мнозинството в парламента, т.е. мнозинството на Партията на справедливостта и развитието (АКП) на Реджеп Ердоган.

Плебисцитът (контролиран референдум) ще се проведе в условията на продължаващо извънредно положение в Турция, обявено след опита за държавен преврат миналото лято.

Международните медии коментират случаи на арести на критици на конституционните промени и натиск върху средствата за масово осведомяване.

Социологическите проучвания дават изравнени шансове на поддръжниците на Ердоган и неговите опоненти, но предвид общата обстановка на страх и политически натиск, не може да се очаква, че данните от анкетирането са реалистични. Нещо повече, много вероятно е прогнозата за равен шанс на опозицията да е нарочно надценена с цел допълнително да мобилизира подкрепа за предложенията на Ердоган.

You can leave a response, or trackback from your own site.

Leave a Reply