Мащабна подписка за национален „Референдум БанкСтоп“, с който да се решат горещи проблеми на задлъжнялостта и потребителските права, беше предприета от варненския адвокат Светлозар Николов в началото на лятото.

„Падежът“ на подписите беше 1 септември, но за съжаление кампанията на Николов не успя да събере минимума от 200 хиляди подписа, за да внесе предложенията си в Народното събрание.

Кампанията имаше няколко достойнства от гледна точка на практиката на пряко участие в България:

• За първи път се предлагат добре обмислени и конкретни въпроси на референдум – ако бяха получили утвърдителен отговор, те щяха да имат незабавни последици за промяна на законодателството;
• За първи път кампания за набиране на подписи използва метода „национална обиколка“ на група активисти по градовете;
• За първи път в подписка за национален референдум присъства предложение за облекчаване на условията за свикване на референдуми.

За съжаление опитът на БанкСтоп доказва и някои изстрадани истини от историята на прякото участие в други държави и конкретно САЩ.

Една от тях е, че при кратки срокове за събиране на подписи и особено голям брой подписи, няма как да успеете само с доброволци. Налага се да се ползват професионални събирачи на подписи, както правят в Калифорния. Кампанията за събиране на подобен брой подписи в същите времеви рамки там струва не по-малко от 1 милион долара. За да не е толкова скъпо и непостижимо (освен за големи партии и корпорации), правото на референдум трябва да има по-ниски прагове. Съвсем логично Николов е записал в един от въпросите на БанкСтоп предложение за намаляване на подписите на 100 хиляди и удължаване на срока за събиране на 1 година.

Във видеообръщение към симпатизантите на БанкСтоп, разпространено във Фейсбук, Николов обещава да поднови подписката на 15 март 2017 г. , ако през следващите месеци депутатите не предприемат нищо за облекчаване положението на длъжниците.

Коментар на Даниела Божинова