На 6 декември Армения проведе национален референдум за приемане на пакет от конституционни промени. Те включваха:

•  замяна на прекия избор на президента с непряк, т.е. от парламента
•  отнемане на ролята на „главнокомандващ“ от президента и предоставянето й на премиера
•  удължаване мандата на президента от 5 на 7 години,
•  намаляване броя на депутатите от 131 на 101
•  замяна на мажоритарна електорална система с пропорционална

Мерките бяха представени като „преминаване към изцяло парламентарна форма на управление“, но опозицията видя в тях главно план за осигуряване на бъдещите политически позиции като премиер на настоящия президент Серж Саркисян (от управляващата Републиканска партия), чийто последен мандат изтича през 2017 г. Така беше наречен и самият референдум – „референдумът на Саркисян“.

Възможно е промените да засилят ролята на партийния лидер, който ще подрежда листите за парламентарните избори, ще номинира президента, ще оглавява правителството и въоръжените сили.  Водачи на опозицията определиха референдума като опит за връщане към управлението на партията-държава. Бившият кмет на Ереван В. Хачатрян е заявил, цитиран от „Уикипедия“: „Новата конституция не решава нашите проблеми, а допълнително ги усложнява. Тя няма да бъде в интерес нито на държавата, нито на гражданите.“

Според обявените резултати в референдума са гласували малко над 50%, като 66% от гласовете са подкрепили промените.

Международни наблюдатели са констатирали сериозни нарушения в изборния процес. Опозицията отказа да признае резултатите от референдума. В деня след него стотици граждани излязоха на протест. Предстои да разберем дали оспорването на резултатите ще има някакъв ефект.