Отказът на чернокожата Роза Паркс да отстъпи мястото си в автобуса на бял мъж запалва искрата на едно от най-мащабните движения за защита на граждански права в САЩ

 Монтгомъри, Алабама. В раннатата вечер на 1 декември 1955 г. чернокожата шивачка Роза Паркс се качва в автобуса на път към дома след усилен работен ден. Тя плаща своя билет и сяда на първия ред, предназначен за чернокожи. На една от спирките обаче шофьорът забелязва, че група бели мъже са останали прави. Тогава той премества табелата „места само за бели хора” точно зад Паркс и нарежда на нея и останалите трима чернокожи да се преместят назад. Всички се подчиняват, но Роза Паркс остава седнала на място. Последва спор с шофьора на автобуса, но Паркс не се разколебава в решението си. В крайна сметка шофьорът се обажда на полицията. Роза Паркс е незабавно арестувана за неподчинение на закона за сегрегацията, който действа в американския Юг.

Същата вечер, на 1 декември 1955 г., Женският политически съвет разпространява сред общността на чернокожите в Монтгомъри протестна брошура. Тя гласи: „Още една жена бе арестувана и хвърлена в затвора, понеже отказа да стане от мястото си в автобуса и да го преотстъпи на бял човек. Това е вторият такъв случай след този с Клодет Колвин [i], когато чернокожа жена бива арестувана (…). Това трябва да спре. Чернокожите също имат права. Ако чернокожите не пътуваха с автобус, то автобусите нямаше да се движат. Три четвърти от пътниците са чернокожи, и все пак, ние биваме арестувани, или пък трябва да стоим прави над празни седалки. Ако ние не направим нещо да спрем тези арести, те ще продължат да се случват. (…) Затова ние призоваваме всички чернокожи да не се качват на автобуси, като форма на протест срещу ареста и процеса (срещу Роза Паркс).”

На 5 декември 1955г. Роза Паркс е осъдена за нарушаване на обществения ред. Същия ден „Национална асоциация за напредък на цветнокожите” организира бойкот на обществения транспорт в Монтгомъри. Протестните действия е трябвало да продължат докато не бъдат изпълнени следните изисквания: 1. Първо, автобусните кампании да гарантират вежливо обслужване. 2. Второ, пътниците да могат да сядат според последователността, в която са се качили. 3. Трето, да се назначават и чернокожи шофьори.

Бойкотът, планиран като еднодневен акт на гражданско неподчинение, добива невероятни размери още в началото. Всеки ден хиляди чернокожи вървят пеша до работа или използват други организирани методи на групово придвижване, алтернативи на автобусния транспорт. Общо 50-хиляди души бойкотират автобусната мрежа за повече от една година (381 дни). Автобусните компании са тласнати на ръба на фалита.

Ключова роля по време на протестите изиграва самият Мартин Лутър Кинг, който оглавява специално създадената организация „Гражданско обединение за подобряване на расовите връзки”.

Бойкотът приключва, когато на 13 юни 1956 г. Окръжният съд отсъжда, че „наложената сегрегация на чернокожи и бели пътници в автобусната мрежа на територията на град Монтгомъри нарушава Конституцията и законите на САЩ”. Делото приключва окончателно през ноември същата година. Върховният съд на САЩ окончателно обявява сегрегацията в обществения транспорт за противоконституционна.

Отсъждането на Върховният съд окуражава чернокожите в последвалата борба за равенство и справедливост в цяла Америка. Непоколебимият отказ на Роза Паркс да отстъпи мястото си в автобуса запалва искрата на едно от най-големите и успешни масови движения за защита на гражданските права в САЩ.

В автобиографията си Роза Паркс разказва за декемврийското навечерие на своя историческия акт на гражданско неподчинение.  Тя си спомня ясно: „Не бях уморена физически, или поне не повече отколкото обикновено бях в края на работния ден. „Не, бях уморена от едно-единствено нещо. Бях уморена да отстъпвам”.

В САЩ Роза Паркс е известна като „майката на движението за граждански права”. Но нейният личен и исторически принос е релевантен и извън американския контекст. Той е универсален, защото Роза Паркс е универсална фигура; човек, който събира смелост да устои на неправдата и да се бори за промяна към по-добро бъдеще. Нейни са думите „Искам да бъда запомнена като човек, който е загрижен за свободата, равенството, справедливостта и просперитета на всички хора”.

[i]. 15-годишната Клодет Колвин от Монтгомъри е първият човек, арестуван за незачитане на сегрегационния закон. Това се случва 9 месеца преди ареста на Роза Паркс, на 2 март 1955 г.