Google+

ГЕРБ и ДПС запазиха високите прагове за референдуми на Първо четене

glasuvane

Настоящият законодателен мандат е белязан от изключителна активност по отношение на Закона за прякото участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление (ЗПУГДВМС).

По правило този закон е сред най-недолюбваните от политиците, тъй като би трябвало да овластява гражданите за вземане на преки решения без посредничеството на партиите.

Към месец май обаче в парламента имаше 6 законопроекта за изменение и допълнение на ЗПУГДВМС : три, внесени от ПП Атака, по един от АБВ и Реформаторския блок и последно от ПП ГЕРБ.

До появата на законопроекта на ГЕРБ изглеждаше, че почти е сформирано мнозинство, желаещо да намали поне най-високите прагове за референдуми в България. А те са:  броят подписи за предизвикване на референдум и кворумът – участие за признаване резултатите от референдумите.

От всички проекти единствено законът за изменение и допълнение, изготвен от ГЕРБ, не предвиждаше корекция на въпросните бариери. Най-съществената промяна, която предлагаше той, беше разширяване на избирателния корпус при гласуване на референдуми с включване на българските граждани в чужбина и някои чужденци в България. Законопроектът на ГЕРБ беше одобрен на първо четене с подкрепата на ДПС, докато всички останали законопроекти бяха провалени. Печелившият законопроект също така доста конюнктурно – с оглед на съвместяването на изборите с референдум тази есен – въвежда правило за едновременност на изборите и референдумите при определени обстоятелства в бъдеще.

Ето какви далеч по-значителни достойнства притежаваха отхвърлените законопроекти:

По-нормални прагове за иницииране на национален референдум – АБВ и РБ предложиха 300,000 подписа вместо изискваните сега 500,000 подписа за задължително свикване на референдум, а Атака – 200,000 подписа.

Корекция на кворум-участие – РБ предложиха връщане към 50% + 1 (до 2009 г., ЗДН), АБВ – 40%, а АТАКА – премахване на изискването на кворум-участие в унисон с най-добрите практики в демократичния свят.

Корекция на правилата за събиране на лични данни в подписките – РБ предложиха: трите имена, ЕГН и населено място (без подробен адрес), АТАКА – отпадане на ЕГН от подписките.

Допълнителни плюсове на отпадналите законопроекти бяха въвеждане на правила за информационна кампания чрез обществените медии (АТАКА), намаляване на праговете за местни референдуми (РБ), въвеждане на процедурни изисквания и срокове при вземане на решение за референдум и др.

В посока намаляване на праговете в НС бяха внесени също така становища от  неправителствени организации, като Болкан Асист, СОПА, Институт за пряка демокрация.

Даниела Божинова, БСНГИ направи изказвания по време на обсъждането на законопроектите в Комисия по взаимодействие с НПО.  За съжаление, въпреки начеващия консенсус,  ситуационното мнозинство на ГЕРБ и ДПС прие на Първо четене само такива промени, които биха разчистили пътя към референдума наесен по изборната реформа, а също и промени, които затвърдиха монополното положение на партиите в политическия процес – сега вече партиите няма да се мъчат да създават инициативни комитети за провеждане на референдумни кампании, а направо ще могат да се регистрират като страни по предстоящи референдуми.

По сведения на граждански наблюдатели, Правната комисия ще се опита отново да постави проблема за кворумите пред законодателите. Възможно е Второто четене да донесе леки подобрения в регламента на референдумите.

You can leave a response, or trackback from your own site.

Leave a Reply