Google+

Кой влиза в сблъсък с Ердоган тази неделя

meralaksener-asana

Драматични извънредни избори за парламент и президент ще проведе Турция на 24 юни –  16 месеца по-рано от редовните избори. Ранното провеждане беше предизвикано от Ердоган и управляващата партия АКП заради политическата конюнктура, в която опозицията все повече се окопитва и търси обединение. Освен това турският президент явно има желание да се възползва колкото може по-скоро от разширените правомощия, които си осигури с промените в конституцията, гласувани на (оспорвания) референдум  миналата година.
„Ако не очакваше да спечели, шефът нямаше да бърза с изборите” е изказване на близък до Ердоган деец на АКП, станало популярно в Турция чрез социалните мрежи. Датата 24 юни – неделята след Рамадана, е подбрана така, че да даде най-добри шансове на Ердоган. Заради нея са пренасрочени дори кандидатстудентските изпити, което не се е случвало преди. При това изборите ще се проведат при ограниченията на извънредното положение, което остава след опита за преврат. Въпреки тези предпоставки за победа обаче турският лидер няма толкова лесно да вземе властта този път. Според прогнозите той няма да успее да спечели на първия тур и ще трябва да се яви на балотаж, а в парламентарните избори АКП може да изгуби своето удобно мнозинство в законодателната власт.

Международни коментатори отбелязват, че в Турция отдавна не е имало оспорвани избори. Опозицията, макар и понесла удари след опита за преврат – арести, затвор, установяване контрол върху повечето медии, успя да излъчи петима сериозни кандидата:

Мухарем Индже, кандидат на центристко-лявата Републиканска народна партия, е  може би основен претендент на опозицията, изключително популярен оратор, завършил физика и химия, работил като училищен преподавател и директор, известен със своя секуларизъм и неприязън към ислямизирането на училището и социалния живот;

Единствената жена-министър на вътрешните работи в историята на Турция Мерал Акшенер, наскоро основала дясната Партия на Доброто ( Ийи), опитен политик с няколко мандата в парламента, бивш университетски преподавател по история,  основен десен претендент на тези избори;

Селахатин Демирташ, лидер и кандидат на Народната демократична партия ХДП, която участва доскоро активно в мирния процес с кюрдите, но впоследствие беше обвинена в съучастие в тероризъм; 45-годишният Демирташ е най-младият претендент и се кандидатира от ареста;

Темел Карамолаолу, лидер и кандидат на Партията на щастието –  малка консервативна партия;  завършил текстилно инженерство в Манчестър, бивш съпартиец с Ердоган в Партията на спасението, позиционира се като търсещ консенсус;

Доуу Перинчек, независим, известен като маоист, водач на левите националисти – Партия Ватан (Патриотична партия), може би турският политик, прекарал най-много време в затвора заради политическа дейност.

Опозицията в Турция постигна съгласие да подкрепи онзи кандидат, който получи най-много гласове и се яви на балотаж срещу Ердоган.

Социалните мрежи са изключително активни по повод на изборите. Голяма популярност придоби опозиционният туит „Тамам” с над два и половина милиона туита. С тази дума, означаваща „стига, достатъчно”, хората изразяват несъгласието си с авторитаризма на Ердоган, използвайки негово изявление – че ще се оттегли при първия признак на неодобрение, когато турските граждани кажат „тамам”.

Сега обаче Ердоган не възнамерява лесно да се оттегли. Той подготвя сцената, за да остане във властта. В източните региони, където е силна ХДП, неговата администрация размести избирателните секции, така че най-големите поддръжници на ХДП и Селахатин Демирташ ще трябва да вървят 5 км, за да гласуват. Става въпрос за около 150 хил. избиратели, които биха могли да наклонят вота при оспорван резултат.

Очакват се нови удари под кръста и в неделя, предвид опита с референдума от миналата година. Тогава в самия изборен ден бяха променени правилата за броене на бюлетините, така че референдумът завърши с 51% одобрение на промените в конституцията.
Авторитарният режим установи значителен контрол върху средствата за масова информация. Предизборно граждански организации подеха кампания за спиране на телевизорите в знак на протест срещу манипулирането на избирателите чрез основните медии. Видеа, в които турци демонстративно изключват телевизорите си, се разпространяват в социалните мрежи.

Идва ли краят на парламентарната република в Турция?

Безспорно при направените промени в Конституцията Турция се превръща в президентска република с огромни правомощия на държавния глава. Опозицията обещава, че ще отмени тези промени и ще върне парламентарната република.
Страната изглежда изморена от хаоса във външната политика – развалянето на отношенията с всички съседи, все по-гневна – заради все по-задълбочаващата се икономическа криза. Трендът надолу най-вероятно няма да може да бъде обърнат на тези избори, но би могло да бъде поставено началото на края на Ердоган.

Даниела Божинова
Снимка: Кандидат-президентката Мерал Акшенер със знака на сивия вълк – символ на националистите, protothema.gr

You can leave a response, or trackback from your own site.

Leave a Reply