Google+

Твърдо против вота с хомот

против задължителното гласуване

Наше убеждение е, че гласуването е гражданско право с две страни – правото да гласуваш и правото да не гласуваш.

Целта на въвеждането на задължително гласуване е да се реши проблемът с намаляващата избирателна активност, оттам намаляващата легитимност на изборните органи на власт. Това означава да се осигури чрез административна принуда фасадна легитимност за управляващите в България, които губят все повече обществено доверие. Задължителното гласуване ще осигури толкова легитимност на институциите, колкото любов осигурява на клиентите си платената любов.

Според управляващите задължителното гласуване ще може да „претопи“ купения и контролиран вот, който представлява опасно растящ тумор в хилавото тяло на българската демокрация. Също така (пак според тях) задължителното гласуване чрез наказателната мярка за отпадане от избирателните списъци при негласуване, ще реши въпроса с изчистването на тези списъци от мъртвите души – още един тумор върху легитимността на изборния процес.

Виждаме, че подходът на властта към лекуване на болестите на нашата демокрация е същият, който вече прилага към лекуването ни като пациенти на здравната система. Тъй като не може да се справи с корупцията в болниците, държавата прехвърля върху нас, пациентите тази задача, задължавайки ни да даваме пръстови отпечатъци. В изборен контекст – държавата не желае или не може да изпълни задължението си да осигури честен и справедлив изборен процес и прехвърля това задължение върху избирателите.

Мярката „задължително гласуване“ обслужва политическото статукво. Задължителното гласуване ще увеличи и увековечи мандатите на управляващите партии и най-голямата от тях ГЕРБ. При положение, че държавата не изпълнява задължението си да предоставя повсеместна обективна информация на избирателите относно всички участници в изборите (визираме напр. отсъствието на Брошура на избирателя, чието изготвяне и изпращане до всяко домакинство се препоръчва многократно от международни организации), то избирателите ще избират между най-показваните лица/партии в медиите, така че шансовете на новите лица, партии и идеи ще намалеят.

Красноречиво доказателство за това, че задължителното гласуване обслужва статуквото е фактът, че депутатите избързаха да го въведат, без да изчакат произнасянето на гражданите по същия въпрос на национален референдум. Те го направиха в момент, когато стана напълно ясно, че по въпроса за задължителното гласуване ще има национален референдум. Направиха го по начин, който най-добре ги устройва. Резултат от този подход беше и проблемното квадратче „Не гласувам за никого“, което ту се брои, ту не се брои при изчисляване на изборните резултати.

Ако парламентарните партии действаха с убеждението, че задължителното гласуване е наистина в интерес на обществото, а не в техен тесен интерес, те щяха да се погрижат за няколко важни неща преди да ни задължат да гласуваме на избори:

  • Щяха да осигурят условия на българските граждани да изпълняват задължението си да гласуват, като правят това дистанционно, предварително (разпространена практика в демократичните страни е гласуването в определен период преди изборния ден) или чрез упълномощаване (практикува се в Западна Европа).
  • Щяха да намалят собствените си субсидии. Така ние, гражданите щяхме да сме сигурни, че партиите не целят да се възползват финансово от изкуствено завишената избирателна активност, предвид изчисляването на субсидиите като произведение от 11 лева за глас и множител – броя на гласовете за съответната партия.
  • Щяха да въведат задължително гласуване не само за изборите, но и за референдумите (което те не направиха, защото не искат да има валидни референдуми и въобще референдуми) или да променят ноторно известния блокиращ кворум-участие, който обезсмисля националните допитвания у нас и е една от най-уродливите особености на българската демокрация. (Разбира се, ако уважаваха гласа на народа, партиите щяха да изчакат референдума, а не да предрешават въпроса със задължителното гласуване.) В условията на вече въведено задължително гласуване, след следващите парламентарни избори ще бъде невъзможно провеждането на валиден национален референдум, тъй като неговата доброволна избирателна активност ще трябва да е същата, като принудителната избирателна активност на изборите.

Призоваваме ви да гласувате с „НЕ“ на задължителното гласуване на референдума на 6 ноември.

Снимка: ethospost.com

Автор: Даниела Божинова, „Българско сдружение за насърчаване на гражданската инициатива“

You can leave a response, or trackback from your own site.

Leave a Reply