Google+

Прокрустовото ложе на българските референдуми – вижда ли се краят му?

Single-Man-Bed-777x437

Прокрустовото ложе е древногръцки мит. В него се разказва за разбойника Прокруст, който подлагал пътниците на изпитание – дали ръстът им ще съвпадне с размера на неговото легло. Когато не съвпадал,  той режел краката на по-високите и разтеглял по-ниските. Прокруст всъщност използвал две легла – по-късо и по-дълго, така че леглото никога не било по мярка на жертвата.

Според инициаторите на референдуми в България прокрустовото ложе не е нито мит, нито древногръцки. То е българска реалност. В годините на демокрацията българският политически елит създаде закон-прокрустово ложе за прякото вземане на решение от гражданите. Огромният брой подписи, които трябва да се съберат за кратко време, за да се предизвика референдум, трудно може да бъде постигнат от граждански групи (само от големи партии, както видяхме досега). В случай, че някой успее да събере необходимият брой подписи (няколко случая на местни референдуми), държавната институция, която ги проверява им „отрязва краката“, като дисквалифицира съществени части от подписките с неясни критерии за „валидност“. Когато все пак референдумът се случи, тогава неговата активност се оказва по-малка от размера на прокрустовото ложе на закона и резултатите не се признават.

По отношение на кворума-участие, трябва да признаем,  българският законодател е бил истински иноватор – измислил е, че активността на референдуми трябва да повтаря или да надвишава тази на предходни избори. Това изискване е уникално, то не се среща никъде в световната практика на пряко участие.

Дали ще се разделим с този оригинален български принос към развитието на демокрацията на нашата планета или ще го запазим, може би като културно наследство (имаме предвид наследство на политическата култура), ще стане ясно на предстоящото Второ четене на Закона за прякото участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление.  Първото четене успя да опази въпросното „културно наследство“ от посегателствата на някои партии, които бяха предложили намаляване и дори премахване на изискването за избирателна активност. Мнозинството на ГЕРБ и ДПС успя да отбие и атаките за намаляване на броя подписи за иницииране на референдуми.

В последвало заседание на Правната комисия на парламента обаче бяха подкрепени предложения, идващи от ГЕРБ, за намаляване на кворум-подписи  от 500 хил. на 400 хил., както и една нова идея – за премахване на кворум-участие, когато референдумите се провеждат едновременно с избори. За тези случаи Комисията предлага кворумът-участие да се замени с кворум-одобрение: за да бъде прието предложението на референдума, то трябва да е било подкрепено от поне половината гласували на съответните избори. Покрай това обаче отново се появява елемент на прокрустово ложе – когато референдумът се провежда едновременно с местни избори, ще  се изисква мнозинство „за“ във всички избирателни райони т.е. въвежда се географско изискване за пълно мнозинство на избирателните райони. За сравнение, страните, които имат подобни изисквания, а те най-често са федеративни държави като Швейцария например, изискват просто мнозинство на кантоните или регионите, а не пълно.

Нов момент е предвиждането на 40000 лева субсидия в медийни ваучери за несубсидирани партии и инициативни комитети, които се регистрират в информационно-разяснителната кампания. Това наистина би помогнало „ да се чуе Вашия глас“, както се казва в едно телевизионно предаване, също претендиращо да има нещо общо с референдума. От друга страна възможността за медийна изява би изкушила да се регистрират и  партии, нямащи активно отношение към темата на съответния референдум.

Друг положителен момент в Доклада на Правната комисия е подкрепата, която се дава  за намаляване на прага за иницииране и на местни референдуми съгласно предложение, направено от  Мая Манолова от БСП.

Недостатък на предложенията на Правната комисия е запазването на кворум-участие, макар и фиксиран на 40% избирателна активност, за случаите, когато референдумите не съвпадат с избори. Това на практика въвежда два различни подхода или  стандарта за признаване на резултатите от референдуми в България. Налице са и други свидетелства за непоследователност, но те са естествена последица от конюнктурното отношение на политическия елит към правилата за пряко участие, в случая с оглед на предстоящия референдум през есента. Добрият подход би третирал закона като съвкупност от правила, намиращи се във вътрешна съгласуваност, както и в определен баланс с правилата за конституиране на изборните органи на власт в Република България. Но последното е сложно за постигане, тъй като е свързано с промяна на манталитета, изживяване на постоталитарни рефлекси и т.н.

Накрая все пак бихме подчертали положителната оценка, че Правната комисия на Парламента е отишла по-далеч от козметичните поправки в Закона за прякото участие, приети на Първо четене. Тя е предложила подобрения, макар и скромни,  по някои съществени елементи в уредбата на референдумите. Ако новите условия за признаване на резултатите на референдуми, записани в Доклада на Комисията,  бъдат приети в пленарна зала, това без съмнение би представлявало пробив в прокрустовата система за проваляне на референдуми в България. Това би бил един „хубав ден за българската демокрация“.

 

Даниела Божинова е Фулбрайт изследовател на пряката демокрация. Автор е на книгата „Хората решават. Референдуми, инициативи и отзоваване в САЩ“, КК Труд, 2014.

You can leave a response, or trackback from your own site.

Leave a Reply